Димчо Димчев

Благодаря Ви.

Благодаря и за отговора, господин Министър. Тук, разбира се, е повече от ясно, че няма как да изкоментираме причините или пък да се даде насоката за това как ще се развие оттук насетне здравеопазването в тази посока. Въпросът не е популистки. Той цели всъщност да зададе един огромен проблем, който е в България вече десетилетия.

Аз бях един от онези хора във Великобритания, когато през далечната 2007 г., точно в навечерието на влизането на страната ни в Европейския съюз, беше показан един филм. Той беше по Би Би Си 4 – „Изоставените деца на България“, режисьор Кейт Блюет. Кадрите бяха наистина покъртителни– деца с ментални и физически увреждания, условията бяха наистина потресаващи. За съжаление, 20 години след това ние сме пак в позиция, където си говорим за съществуващи проблеми, но по една или друга причина нищо не е направено.

Господин Министър, Вие сте министър едва от няколко дни, но сте били и заместник-министър в кабинета на министър Хинков от времето на сглобката, така че това не е нещо, с което не сте запознат. И на мен ми се ще наистина… Ще уважа тази покана за среща, разбира се, но е повече от ясно, че ако Министерството на здравеопазването искаше да работи в тази посока и искаше да има някакви условия, то щеше наистина да се работи и ние в момента нямаше да си говорим за това как 25% от нашето население е с психични разстройства, а нямаме едни нормални условия, нямаме квалифицираните кадри.

Вие споменахте, че само две са заявените места от отпуснатите 16, нали така? Това наистина говори за вече много голям проблем и той е свързан с това, че тези хора явно не виждат нито кариера, едва ли и парите са мотив за тях, едва ли те са някакъв стимул – ние трябва да търсим решенията на друго място. Вашето правителство и преди, и сега, предполагам, все още не може да ги намери. И наистина вярвам, че ако ВЪЗРАЖДАНЕ управляваме, то може наистина да търсим решенията и резултатите много по-скоро, отколкото много хора предполагат. Благодаря Ви.