Димчо Димчев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Поредната точка, която е, разбира се, много интересна за залата, гледайки присъствието тук. Значи, България ще печели от търговия с тези страни! България – барабар Петко с мъжете, ще учи тези държави на мир и сигурност! Ние, които сме на 500 км от войната – нали така, господин Шаламанов? – ще ходим до Френска Полинезия, Бора Бора, Фиджи, за да учим тези държави на мир и сигурност! Може би ще ходите, господин Шаламанов, но като турист, а не като експерт по националната сигурност. Може би обаче, преди да учим тези държави на демокрация, на сигурност, на мобилност, ще е добре да кажем, че е добре преди всичко да си върнем морския флаг, който загубихме 2019 г., когато бяхме изключени от списъците на Парижкия меморандум като страна с морски флаг.

Само ще отбележа тук обаче, че точно 2019 г. през август месец, няколко месеца по-рано преди това да стане, Министерството на транспорта и съобщенията излиза с една публикация на страницата си как интересът на българските корабособственици е напълно защитен, как списъкът на Парижкия меморандум, в който България е със сив флаг заради множество нарушения, констатирани при проверки, били под минимума от 30. И само няколко месеца след това губим този флаг.

Да продължим обаче нататък. Значи, търговията. Коя търговия? Много ми е интересно наистина да си поговорим за търговията със страни от Африка и Тихоокеанския басейн, примерно Намибия – внос от 10,7 млн. лв. за 2025 г., износ от 13 милиона. Или може би Египет, където пък износът ни е намалял с 48% спрямо търговията през 2024 г., вносът пък е намалял с над 36%.

Истината е друга, дами и господа народни представители! Не става въпрос за никакви търговии, за никакви развития на икономиките и така нататък, става въпрос за НАТО. Става въпрос за това, че НАТО е пуснала пипалата си в доста организации, като примерно Европейския съюз дори. Европейският съюз, както и Организацията на обединените нации, между другото, са организации за сигурност и сътрудничество в Европа. Има също така още една интересна организация – Istanbul Cooperation Initiative, или Истанбулската инициатива за сътрудничество, която обединява Обединените арабски емирства, Бахрейн, Катар и Кувейт. Също така партньори на НАТО в света са Австралия, Колумбия, Ирак, Япония, Монголия, Нова Зеландия, Пакистан, Република Корея.

НАТО участва в изключително богат спектър от образователни и консултантски събития, които, забележете, са повече от 1400 на година! И когато организациите, сътрудничещи си с НАТО, сключват договори с други държави, където ще изнасят демокрация, където ще съблюдават правата на човека, лека-полека тези държави започват да се превръщат, според термина на НАТО, в държави със сходни демократични ценности.

„И какво от това?“ казват в момента Вашите погледи. Ами това е, че докато НАТО настъпва все по-агресивно, Европейският съюз и гореспоменатите организации имат за задача да обвързват с икономически договори и износ на демокрация държави, които впоследствие ще попаднат под шапката на НАТО, искайки или не искайки. Тогава една киберзаплаха вече няма да се разглежда като заплаха за националната сигурност на тази държава – тя ще се разглежда като заплаха за колективната отбрана на НАТО. И искат, не искат, ще бъдат принудени дори да обявяват държави за неприятелски, ако те са обявени за такива от НАТО и съюзите, действащи в интерес на НАТО.

Това, дами и господа, е новото разделение на държавите в света в модерния етап от Студената война. Или гореща – предстои да разберем.

ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи тази ратификация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)