Никола Димитров

Да, тъй като министърът е тук, господин Председател, държа да го кажа това нещо. Самият министър каза: аз бях на среща със синдикатите в Пощите. Не е добре да се започва с лъжа към Комисията. Имайте си една теза и си я поддържайте нея.

Сега по Законопроекта – извинявайте, господин Председател, държах да го кажа това нещо. Първо, няма финансова обосновка. От Министерството на финансите казаха, че не е нужно, тъй като, когато бъде приет държавният бюджет, те ще се съобразят изцяло с всички закони, които са приети, и са в сила. Само че един подобен законопроект като този, който гледаме в момента, много по-ясно ще е и за народните представители, и за самите общини, и за всички ще е много по-ясно, ако има такава финансова обосновка, на която да се види реално кое колко струва и колко ще струва на българските данъкоплатци, а все пак българските данъкоплатци изпращат народните представители тук, за да защитаваме и техните интереси. Изключително важно е ние да знаем как се изразходват публичните средства, за да може да кажем и на българските данъкоплатци.

Друго, което е като критика – Законът крие, това беше казано и в Комисията, рискове за общинските предприятия. Последните няколко години, а не само последните няколко години, но доста общини имат общински предприятия, които изпълняват редовно автобусни линии както на територията на самия град, така и на територията на цялата община. Това са направили общините, защото няма превозвачи, които да изпълняват тези линии. В един момент, ако ние не защитим техните интереси, ако държавата не застане зад тези общини, които са били добросъвестни да го направят това нещо, за да предложат транспорт на своите жители, в един момент ние ще защитим едни чужди интереси. Аз по-натам в Законопроекта ще кажа и какви интереси защитава към момента.

Също друг проблем, който беше засегнат, това е съфинансирането от страна на общините. Това за мен крие обаче два риска.

Първото е, че може някои общини, поради липса на средства, и да не финансират, да не дават пари за субсидия на автобусните превозвачи, може да саботират самите процедури, които пускат за превоз на пътници, което ще доведе до по-лошо пътуване на самите жители на тези общини.

И другото, което крие риск, е, че някои общини няма да могат да покрият тази субсидия, тъй като бюджетите им няма да стигат за това, особено по-малките общини. И не само те, аз мисля, че и Столична община, тъй като неведнъж са идвали представители на Столична община да се обръщат към Транспортната комисия за повече субсидия за автобусите в столицата, тъй като те никога не стигат, а ако остане така – общините да дават пари – още по-малко.

Сега, друг сериозен риск, който крие този законопроект, е, че той заплашва малките автобусни превозвачи. Защото така разписани текстовете и регламентите, и директивите – европейските, които казват, че трябва да отговарят на екологичните норми, и така нататък, огромен брой малки превозвачи няма как да изпълняват тези условия и ще се наложи да приключат със своята дейност. И по този начин големи компании ще останат само на този пазар, което не е добра практика, защото държавата през последните няколко години – мое лично мнение – се опитва да поощрява големите компании. Дали заради лобизъм, или не – аз не мога да кажа, но такива действия наблюдавам, честно казано.

Защото, ако примерно съпоставим този законопроект и идеята на Законопроекта с автобусите и отговарянето на екологичните норми и ако разгледаме процедурата за либерализация на железопътния транспорт – там държавата ще закупи нови влакове с парите на българските данъкоплатци, като 25% ще бъдат дадени на частен превозвач, който да изпълнява железопътни превози и той има гарантирана печалба. Обаче тук липсват подобни намерения за малките автобусни превозвачи – държавата да каже: ами ето, ние купихме на големия частен оператор нови влакове, ще купим и за Вас нови автобуси. Само че това липсва, и аз се съмнявам да бъде изпълнено, защото тук говорим за десетки хиляди превозни средства. Само че за едните може, но за другите – малките, които изхранват своите семейства с тази дейност – за тях не може, те да се оправят както искат. Те ще прекратят дейността си и тогава ще дойдат големи компании, които ще имат гарантирана печалба, които ще могат да си позволят да изпълняват условията и ще превозват пътниците.

Така че въпреки двете добри намерения – пак ще го кажа – ние няма да подкрепим този законопроект.

И накрая ще кажа, че ще призова залата да не скъсяваме сроковете, а да го разгледаме в едни нормални срокове, да могат да бъдат взети предвид всички предложения и да се опитаме да защитим максимално интереса и на българските данъкоплатци, и на малките автобусни компании, и на всички жители на България. Благодаря.