Любен Дилов

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми господин Пандов, уважаеми колеги от ПП-ДБ! Лицемерието при Вас е естествено като гравитацията. Четвърти подред Ваш оратор излиза и казва: ама, колеги, ама дайте да не политизираме, ама дайте да не е предизборно, ама дайте да се съсредоточим върху бюджета! И какво правите? Повтаряте си опорките от декември. Това правите! Дайте да не го правим! Дайте да се съсредоточим върху новото предложение. (Реплики.) Четвърти! Сега се е записал пети да се изкаже. Ясно е, че сте в много тъпа ситуация, ужасно настъпихте мотиката – от януари насам няколко пъти. Опитвате се да върнете един комичен дебат, който беше по времето на бюджета, защото да ме убедите, че 240 хиляди души са излезли на площада, защото са недоволни от бюджета – комично е! Смешно е! Бяха излезли на първия митинг срещу данък дивидент. Голям смях – 240 хиляди души са против данък дивидент!

И когато повтаряте от тази трибуна как нищо не сме направили, как последните 12 години – не знам кой каза, пълна разруха, пълна съсипия. А бе, давате ли си сметка, че говорят хора във Ваше лице, които за това време не са направили една къщичка за птици, бе?! (Реплики от ПП-ДБ.) Заведете ме, покажете нещо, което Вие сте направили, бе! Покажете ми 20 метра асфалт. Покажете ми една сграда. Покажете ми нещо!

От Костов насам така наречената градска десница е само приказки. Само приказки! Някакви хора работят, правят някакви неща, вероятно бъркат, вероятно има проблеми – имало е.

Идват избори – едни, следващи, Вие само говорите. Само говорите!