Жечо Станков

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Като дежавю в края на всяко едно Народно събрание от тази трибуна започват да се бранят различни каузи. За съжаление, в последните няколко народни събрания една от тези каузи се поставя да бъде Маришкият басейн, Мините, тецовете, работните места на хората, Старозагорският район. Виждаме изяви на народни представители от региона, които – една част от тях се сещат за хората, работещи там през зимата в кал, през лятото в прах, само в края на всяко едно Народно събрание.

Истината обаче е съвсем различна и малко ще Ви върна хронологично назад във времето, когато няколко години назад, на 1 август, бе подписан Планът за възстановяване и устойчивост, който, меко казвано, загробва българската енергетика, в частност въглищната енергетика, и оттам нататък не се чуваше нищо от никой в онзи момент. Никой даже не се зае да прочете, да помисли какво може да бъде направено. Най-лесно е да кажеш: няма да изпълняваме, ще приключим, ще излезем от Евросъюза, и такива неща, които с такъв популизъм, освен за кратък период от време да спечелиш подкрепата на някого, нищо друго не можеш да постигнеш.

Истината обаче е следната. За краткото време, което имаше правителството на Желязков, успя да се пребори в Плана за възстановяване и устойчивост да няма крайна дата за затваряне на въглищните централи. Нещо повече, да излязат всякакви проценти за намаляване на емисиите, които да спират централите, повтарям, да спират централите, защото цифрата от 40% намаляване на въглеродните емисии единствено и само от българската енергетика означаваше, че декември месец, повтарям, декември месец нямаше да работят нито въглищните централи, нито въглищните топлоцентрали, които доставят топлината на част от градовете в страната.

Нещо повече, постарах се по време на този кратък мандат от една година да работя с Енергийната комисия по начин, по който да не се делим по партийна принадлежност, напротив, да се борим за едно-единствено нещо, и то е българската енергетика да продължи да се развива устойчиво за години напред.

Част от разговора, който, за съжаление, беше споделен изцяло от трибуната, не че е бил таен, беше свързан с това как ще продължат да работят въглищните централи в следващите години. Естествено, знаете, че част от работата на въглищните централи се осигурява именно за регулиран пазар. Регулиран пазар, който гарантира година напред работа на въглищните централи с определено натоварване. Това е работата на над 10 хиляди човека, които пряко работят в Мините и в ТЕЦ-а, и индиректно още 40 хиляди човека, които са косвено заети в това нещо. Това с отлагането на либерализацията без краен срок постигнахме благодарение на умелата работа на това правителство – още един успех допълнително към това, че не спряха въглищните централи.

Важното обаче е да продължим да гледаме напред. Освен че се подхвърлят обиди един към друг, освен че се подмятат и по мой адрес обвинения, никой не постави тук, от трибуната, важните цели: какво ще става с комплекса оттук нататък? Може да си измислим още сто решения за мораториуми на каквото искате там. Може да забраним, ако искате, морските кончета да прелитат над рудника, ако мислите, че това ще съхрани работните места. Обаче истината е друга. За да продължи работата в рудника, на първо място, трябва да пушат комините в тецовете, на второ място, трябва да видим какви действия трябва да бъдат предприети, така че енергията от тези тецове да е достатъчно конкурентоспособна на пазара. Защото освен на регулирания пазар, на който в момента 45% от енергията се осигурява точно от българските тецове, то на свободния пазар техният дял е значително малък заради високата цена на енергията от въглища.

Колегата много точно спомена вчерашното решение, изтъквайки кой бил повдигнал темата. Истината, колега, обаче е друга. От текстовете в решението, за което Вие говорите, не остана почти нищо. Най-малкото колегите от служебното правителство щяха да го изпратят в Конституционния съд, щяха да кажат, че е противоконституционно, и нищо няма да се случи. Направихме обаче нещо друго. Както винаги, в Енергийната комисия седнахме всички покрай масата и разработихме текстове, които значително омекотяваха изказването, правеха го възможно. След като направих детайлен анализ какви са в момента лагерите, ако щете, в Европейската комисия – от една страна, по-радикалният, оглавяван от Италия, от друга страна, по-балансираният, оглавяван от Германия, всички се обединихме, че ще търсим възможност да се присъединим към по-радикалния, който ще даде възможност за частично изключване или нецялостно заплащане в перспектива на всичките квоти, които се емитират от въглищните централи.

Какви обаче са другите перспективи пред ТЕЦ-а? Никой не поставя това тук. И аз Ви предлагам като хора във въглищните региони това да си го сложите в предизборните програми, защото то започна да се случва и започна да се случва именно по времето на правителството Желязков.

На първо място, вкарване на допълнителна горивна компонента, биомаса, в която се направиха тестови изгаряния на такава биомаса, отпадъчна дървесина, която даде възможността да се намалят с до 50% въглеродните емисии – разбирайте до 50 евро на мегаватчас. Електроенергията на ТЕЦ „Марица-изток 1“, ТЕЦ „Марица-изток 2“, ТЕЦ „Марица-изток 3“ и всички въглищни централи може да бъде намалена благодарение на тази технология, която в момента експериментираме в ТЕЦ „Марица-изток 2“. От друга страна, с новите технологии мините не е задължително да копаят само въглища, за да бъдат изгаряни в тецовете. Те могат да бъдат използвани за много други неща.

С университета от Северна Дакота, съвместно с Българската академия на науките, Българския енергиен холдинг и „Мини „Марица-изток“, разработихме проект, по който в момента се работи много детайлно. Над 400 проби от третия пласт въглищен, който се намира на 100 метра дълбочина, в момента се прави всичко възможно да се допроучат редките елементи, редкоземните елементи, които могат да се извличат оттам. Тези редкоземни елементи ще бъдат доказани с тези проучвания и следващата стъпка е, колеги – и това може да си го впишете в програмата, да бъдат закупени машини от университета от Северна Дакота, където се оказа, че техните рудници имат сходна структура на лигнитни въглища като нашите. Тяхната машина успява да създаде от лигнитните въглища пулверизирана смес с до 90% редкоземни елементи: кобалт, литий, германий и какво ли още не.