Жечо Станков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги Проданов, Анастасов, Михайлова!

Съжалявам, господин Проданов и госпожо Михайлова, че от моето изказване сте чули само една малка част. Истината е следната: с този текст, който Вие предложихте, със сигурност нямаше да получите подкрепата в залата, ако той не беше преработен. Той беше преработен в рамките на може би около час – изцяло преработен, каквото и да си говорим, като беше вкарано вътре, извън въглищните централи, по какъв начин ще пазим и българската индустрия. Мисля, че ще се съгласите с това. Защото начинът на артикулиране на какъвто и да е текст на решение има огромно значение по няколко причини.

На първо място, дали ще е противоконституционен, дали ще може да се използва от служебното правителство.

На второ място, дали той ще даде шанс да влезем в един от лагерите, който вече е създаден в Европейската комисия от държави членки като Италия, като Унгария, като Словакия, като Чехия.

Именно в тази връзка трябваше да бъдат преформатирани нещата на база ясна рамка, с която служебното правителство да може да тръгне да договаря тези неща.

И когато, госпожо Михайлова, говорите „много неща можеше да се направят“, аз се радвам да ги чуя от Вас, да ги видя във Вашата програма.

Газификацията на региона не е свързана с тецовете, а е свързана с индустриалните зони, които ще бъдат там. Индустриални зони, които в момента не могат да се случат поради ред причини и други грешни решения, взети назад във времето. За съжаление, не са пред мен документите, за да мога да Ви цитирам дословно. Тези решения спират възможността над 400 млн. лв., или 200 млн. евро, да влязат по сметките на „Мини Марица-изток“, за да могат тези миньори със същата техника да извършват определени дейности върху земята, от която вече въглищата са извлечени.

Тези средства не могат да стигнат дотам, защото този краен популизъм на моменти доведе до факта, че след взимане на тези решения се ограничиха възможностите за каквито и да е маньоври от страна на ръководството на Министерството, на Българския енергиен холдинг, на Мините.

Така че индустриалните зони в непосредствена близост върху терените, от които вече е иззет въглищният пласт, са едно от големите богатства на комплекса – това, което може да бъде капитализирано във времето чрез създаване на добавена стойност на нови индустрии, които ще използват редкоземните елементи, на иновативни продукти, които да се изграждат там, на развитие на добавена стойност, допълнително създадена в Маришкия басейн. Защото тези кадри, които в момента работят в мини, в тецове, които са свързани с комплекса, имат капацитет, който допълнително трябва да бъде използван.

Що се касае до ТЕЦ „Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Марица-изток 3“, много гръмко и добре звучи да кажем: „Ами ние ще предложим държавата да ги купи.“ Ама нали разбирате, че ако беше печеливша дейност, към момента ТЕЦ 3 щеше да работи с всичките си четири блока. Даже щеше сигурно и пети да построи.

Пак казвам – важно е да направим такава технология, която да свали себестойността на въглищата от тази гледна точка, за да може тази енергия да е конкурентна на пазара.

Така че гръмки изказвания от сорта „купете това“ или „купете онова“… Ако искате да направите услуга на някой собственик – да купите фабрика на 9 септември – това си е Ваша работа. Тук трябва да се мисли градивно – как комплексът да продължи да работи и как хората, които са животът на комплекса, да продължат да работят там. Благодаря Ви.