Йордан Тодоров

Благодаря, госпожо Председател.

През днешния ден се чуха доста притеснителни неща. На първо място, се чу това, което е казала Мария Недина, която е министър по европейските въпроси, че въглищната ни енергетика била като „Титаник“.

По-притеснителното за мен е това, което служебният министър на енергетиката каза, че според него така или иначе въглищните централи ще бъдат затворени, така или иначе, видите ли, рано или късно това ще случи, по-добре да бъде по-рано, за да усвоим едни пари от Плана за възстановяване и устойчивост.

Освен това, Трайчо Трайков каза, че и напълно подкрепя Механизма за търговия с въглеродни квоти. Според него той работи много добре, само в следващите месеци трябвало малко да бъде предоговорен, за да можело да излезем от кризата. Нещо подобно каза.

Сега, ясно е, че това е позицията на това служебно правителство, на цялото правителство, и то продължава всъщност политиката на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, които винаги са залагали така – едно говорят, че напълно подкрепят въглищната ни енергетика, но всъщност когато стане въпрос за действия, те винаги приемат такива реформи, с които на практика се ликвидират въглищните ни централи.

Позицията на ВЪЗРАЖДАНЕ, мисля, че е много ясна. Ние сме я казвали неведнъж или два пъти през годините и тя е, че въглищната ни енергетика, Мините и тецовете трябва да работят дотогава, докато имат ресурс да го правят, което по различни оценки е между 80 и 100 години като минимум.

Също така трябва да спрем да плащаме въглеродните квоти, които, на практика, са един въглероден данък, който допълнително оскъпява цената на енергията от въглищните централи. Без този допълнителен данък, тя е напълно конкурентноспособна и ако в Европа наистина подкрепят идеята за свободните пазари и че всичко трябва да се случва на свободно договорени началá, то не би трябвало да има никакъв проблем при определянето цената на въглищните централи за продажба на произведената енергия, това също да става на свободно договорени цени, без допълнителни утежнения и данъци.

Също така позицията ни е, че цялата зелена сделка трябва да бъде предоговорена, защото на практика от нея няма вече никакъв смисъл. Всъщност в момент като този имаме шанса, и то е реалният шанс, тази зелена сделка да бъде предоговорена, защото вече не само една или две държави в Европейския съюз искат такова предоговаряне, включително страните от Вишеградската група, включително Италия. Включително Германия дори през последната една година все по-настоятелно говори за предоговаряне на климатичните цели, така че по никакъв начин не сме сами в това. Просто трябва да имаме правителство, което да застане на масата на преговорите и да постави всички тези въпроси, защото от тази зелена сделка на практика няма абсолютно никакъв смисъл и полза без подкрепата на най-големите икономики в света. Защото най-големите икономики, които отделят въглеродни емисии, това са икономиките на Китай, на САЩ, на Русия и на Индия.

Знаете, че САЩ излязоха от така нареченото Парижко споразумение. В същото време Русия, Китай и Индия никога не са поставяли климатичните цели преди националния си и преди икономическия си интерес. И на практика без тяхната подкрепа, без тази на Китай, които отделят над 32-33% от въглеродните емисии в световен мащаб, което е около 13 милиарда емисии на година, без САЩ, които отделят около 5 милиарда тона емисии на година, без Индия, които отделят 3 милиарда тона, и без Русия, които отделят около 2 милиарда – под 2 милиарда тона емисии на година, просто няма никакъв шанс да бъдат постигнати тези цели.

Европа, Европейският съюз със своите едва под 7% от световните емисии, които се отделят, няма абсолютно никакъв шанс, каквито и политики да поема, каквито и ангажименти да поема, каквото и да прави по някакъв начин да ограничи тяхното отделяне от икономиките. Или може би пък България със своя процент…