Емил Янков

Благодаря, госпожо Председател.

Наистина имаме доста бележки по така предложения законопроект. Това, което аз мога да определя по така предложения законопроект, е в две насоки. Едната е – пожелателен, ще Ви кажа защо, а другата е – чисто лобистки.

Виждам, че министърът на транспорта и съобщенията, макар и служебен, е тук, и ще го помоля да отговори на някои от въпросите, които възникнаха, докато обсъждахме самия законопроект – и в Комисията, и помежду си в нашата група на ВЪЗРАЖДАНЕ.

Конкретно в чл. 19, ал. 1 министърът на транспорта и съобщенията – само ще Ви зачета: „или определено от него лице създава и поддържа система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи“. Това е упълномощено от него лице. Никъде не се споменава, че трябва да бъде държавен служител или част от администрацията на някое, да речем, на министерството или на някои от компаниите. Това може да бъде частна компания, частно лице, външен изпълнител. Също така може да бъде фондация, НПО и каквото още искате.

Така че категорично чл. 19 няма как да го подкрепим, защото тук се създават отново условия за клиентелизъм. Аз поне така го виждам.

Също така чл. 45 предвижда авансово плащане на субсидията за железопътен транспорт. Само за железопътен транспорт. Тук имаше отговор, че тя, компанията, понеже била само БДЖ, била една, нямало проблем. Да, ама не! В момента компаниите, които ще оперират в пътническите превози, вече са две. Има и частен превозвач. И тук идва въпросът: защо се предвиждат единствено на тях авансови плащания? Ако министърът може да отговори на този въпрос, би било чудесно. Защото на мен ми изглежда по следния начин – да дадем едни пари на едни наши хора. Да видим как точно ще бъде обяснено това, защото всички знаем каква е ситуацията, какви са очакванията и впоследствие каква е реалността – че тя е съвършено различна от това, което ни се представя на първо четене.

Господин Министър, много бих се радвал да отговорите на тези въпроси, както и на чл. 15, ал. 3, където се споменава – само искам и него да Ви го зачета, защото е много интересно написано – много интересно е написано! – би било чудесно, ако успеете да отговорите: „Моделиране и стимулиране на пътуванията, включително като изследва възможността за осигуряване на поне три транспортни връзки дневно за всяко населено място“.

Ето това аз определям като пожелателен аспект на този законопроект, защото какво означава „да изследва възможността за три транспортни връзки“? Или ще се правят, или няма да се правят. Ясно, че това е прах в очите. Ясно, че е излизане от ситуацията, но въпреки това би било чудесно, ако това се случи. Всички знаем колко населени места са откъснати от света, колко населени места са със затихващи функции именно заради липсата на транспорт. Но тук идва да отбележим момента, че идеята на този законопроект беше – поне това, което беше обяснено в Комисията, железопътният транспорт да бъде гръбнакът на тази транспортна схема. Отново бих цитирал известен журналист от близкото минало: „Да, ама не!“ Оказва се, че няма как железопътният транспорт да е гръбнакът. Всички знаем за огромните закъснения. Тук се говори за допустими закъснения – 15, 20 до 30 минути за прекачване, за свръзка и така нататък.

Искам само на залата да припомня една малка част от Закона за железопътния транспорт, който така и не влезе в зала, че закъсненията на БДЖ за 2023 г. са една година и два месеца. И ние тук говорим за 15 минути прикачване, 20 минути изчакване и 30 минути за БДЖ. Това нещото няма как да се случи. Всички много добре го знаете.

Така че бих се радвал министърът, ако има възможност и е наясно, да обясни тези неща. Защото аз мисля, че оставаме в сферата на пожеланията и въпросите, а точките и членовете, които споменахме, няма да ги подкрепим.

Госпожо Председател, господин Чорбов ще Ви даде за разделното гласуване за отделните алинеи. Благодаря.