Кирил Добрев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, да ми позволите едно лирично отклонение.

Господин Министър, приемането на днешния закон е типичен пример за законодателството – как работи законодателството в България. Още през 2022 г. България се съгласява да приеме определени закони по Плана за възстановяване, с което страната ни да получи някакви средства. От тогава до сега са минали четири години. Ще кажете: сменяха се правителства, имаше избори. Само че през това време според мен, господин Министър, администрацията на тези ведомства би трябвало да работи. Вие не сменяте директорите на дирекции, не сменяте хората – тези, които се занимават със законотворчество в България. И не знам защо след четири години ние отново приемаме някакви закони набързо, далеч необмислени, след това почваме техните поправки. Па, ако не стига административният потенциал в България, има университети, има Българска академия на науките, има хора, които са професионалисти, и може под някаква форма да подготвят закони, които да си струват. Така започнахме този парламент преди една година. Пак на тъгъдък приемахме Закона за електронните съобщителни мрежи. Благодарение на него 500 милиона в момента – и най-отдалечените населени места – 1 юни – 15 юни е срокът за издаването на тези проекти, ще имат 5G мрежа и ще може всяко едно такова населено място да се ползва като изнесено работно място.

Да се върнем обаче на този закон, който приемаме в последния ден, в последната минута. Този закон беше приет благодарение на факта, че в Комисията по транспорт и съобщения, където – така малко да се похваля, създадохме един добър работен климат. Този закон и тази комисия имаше кворум и заседаваше благодарение на антиевропейската партия – в кавички казвам, ВЪЗРАЖДАНЕ, благодарение на колегите от МЕЧ – един да си беше тръгнал, нямаше да има кворум и нямаше да има закон, благодарение на лошото, в кавички, ДПС и двамата представители. Няма да коментирам представителите от ГЕРБ, които бяха всичките, но ще спомена за представителите на демократичната общност. От трима седеше само един. И той защо седеше, и той не знаеше. Предложенията правеше Божо, а представителят на комисията си правеше тик токчета, ама на предишни заседания.

Искам това добре да се знае, защото няма добри и лоши народни представители. Има народни представители, които могат да работят, имат някаква съвест и такива, които присъствието им в парламента е единствено и само за предизборни кампании.

Искам и още нещо да кажа. Парламентът трябва да спре да функционира като студент, който има шест месеца срок да си напише дипломната работа, обикновено я прави последните три дена и я предава в без една минута вечерта. Такъв имам вкъщи. Няма курсова работа, която да е предадена навреме. Всичко се предава в последния момент.

Надявам се следващият парламент да работи в различна среда – с повече предвидимост, с повече планиране и с повече уважение помежду ни и към институциите.