Йордан Цонев

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Точно по предмета на изслушването е процедурата ми по начина на водене. Защото за пореден път – може би трети или четвърти, колегата Божанков смесва темите с трагедията, със скръбта, болката, мъката на хората, на роднините, на засегнатите. Ние по никакъв начин не нарушаваме тяхната болка, мъка и сме съпричастни с тази тяхна болка.

Но за друго става въпрос, господин Божанков. Искаме точно във връзка с тази болка да разкрием каква е вината на държавата, господин Божанков, да се случи тази трагедия. Ама не вината само по отношение на тази случка, а откъде тръгва тя – от българското училище; от това, че се дават разрешителни за частни училища, които не са проверени какви програми изпълняват; за това, че контролът ходят ли редовно учениците е абсолютно занижен, няма такъв; за това, че в българското образование се случваха неща, които позволяват това възпитание; за това, че активно определени политически партии, определени неправителствени организации изземват, особено неправителствените организации от мрежата Сорос, изземват държавни функции, биват им аутсорсвани държавно присъщи дейности. Заради това се случва тази трагедия и ние искаме да видим каква е вината на държавата – кой е участвал.

Тук нямат нищо общо болката и мъката. Болката и мъката искат истината, господин Божанков. И няма да спрем да говорим от тази трибуна за истината, да я търсим. Защото това може да се повтори и потрети. Защото и атаката години наред срещу Българската православна църква има значение за този случай. Защото това, което се прави по разследването и опитите да се прикрият, има отношение към мъката и болката на хората.