Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, аз лично формата първо лице множествено число не винаги я приемам, както би била изказана в контекста на МВР. Така че не виждам нищо недопустимо в това, което господин Кутев каза. Нашето Народно събрание е на всички нас. Не ставаше въпрос за наше МВР. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, господин Здравков.

Реплика? Реплика ли, госпожо Белобрадова?

Заповядайте, госпожо Белобрадова, радвам се, че ще правите реплика на Вашата си група.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя реплика към моя колега господин Мирчев да помоли господин Кутев да излезе той да говори и да обясни за себе си какво той е искал да каже, а не да пуска хора от втори, трети, четвърти, пети ред да обясняват той какво всъщност е искал да каже и да се прави граматически разбор на изречението му. Хубаво е, когато човек стане народен представител, когато му е дадено толкова много власт, когато е седнал на първия ред, да може, след като е казал нещо...

Благодаря за репликата.

Постъпило е следващото искане за реплика – заповядайте, господин Иванов.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, аз не знам дали, така като гледам наратива на господин Кутев, си давате сметка, че ако продължавате така, може да не Ви дадат думата след малко. Малко по-така – не е ясно докъде ще стигне това нещо.

Но отвъд това, за което Ви репликирах, много е просто, господин Кутев: излезте и се извинете. Това е гаф в началото на Петдесет и второто народно събрание. Просто излезте и се извинете и разговорът се приключва. Нищо повече от това.