Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя реплика към моя колега господин Мирчев да помоли господин Кутев да излезе той да говори и да обясни за себе си какво той е искал да каже, а не да пуска хора от втори, трети, четвърти, пети ред да обясняват той какво всъщност е искал да каже и да се прави граматически разбор на изречението му. Хубаво е, когато човек стане народен представител, когато му е дадено толкова много власт, когато е седнал на първия ред, да може, след като е казал нещо...

Благодаря за репликата.

Постъпило е следващото искане за реплика – заповядайте, господин Иванов.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, аз не знам дали, така като гледам наратива на господин Кутев, си давате сметка, че ако продължавате така, може да не Ви дадат думата след малко. Малко по-така – не е ясно докъде ще стигне това нещо.

Но отвъд това, за което Ви репликирах, много е просто, господин Кутев: излезте и се извинете. Това е гаф в началото на Петдесет и второто народно събрание. Просто излезте и се извинете и разговорът се приключва. Нищо повече от това.

Това беше третата реплика.

Предполагам, господин Мирчев, че искате дуплика на репликите, които чухме току-що от Вашата парламентарна група. Заповядайте.

Благодаря, госпожо Председател.

Оценявам чувството Ви за хумор, но ще репликирам господин Здравков.

Господин Здравков, може би не сте били в залата, може би не сте чули добре това, което каза господин Кутев. Той каза: „не Ваше Народно събрание, вече има наше Народно събрание“, цитирам по памет. Тоест противопоставиха се Ваше и наше Народно събрание.

И ще призова господин Кутев с достойнство да излезе да се извини, защото, ако не го направи, това е едно много лошо начало на „Прогресивна България“ в ...