Асен Василев

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми български граждани, уважаеми гости, уважаеми колеги! Следя с внимание дебата днес и съм съгласен с голяма част от казаното. Основното, което трябва да се отчете днес, е, че българският народ има надежда и тази надежда беше въплътена с гласуването на доверие на една парламентарна група да поеме управлението на страната за първи път от 30 години насам.

Дневният ред обаче не се определя от тази парламентарна група, а се определя от българския народ и това мисля, че беше ясно показано миналата година, когато, въпреки че имаше мнозинство, не беше приет бюджет. Той не беше приет, защото българските граждани казаха на това мнозинство, че не са съгласни с неговите решения. Това е урок, който не трябва да се забравя от всички нас, но особено важно – от тези, които в дадения момент управляват, защото не може да се управлява напук на желанията на българските граждани. А те не са константни във времето, те зависят от конкретните действия, които съответното мнозинство предприема във всеки един момент, както и от отношението, което то демонстрира към тях.

Стабилността на управлението, която е необходима на България, не зависи от броя депутати. Стабилността на управлението зависи от легитимността на решенията, които това управление ще вземе, и от това дали управлението ще изпълни обещанията, които е давало по време на предизборната си кампания. Или, ако не ги изпълни, дали достатъчно убедително ще обясни на българските граждани защо не ги изпълнява. Според мен мандатът, който беше даден за началото на това управление, се състоеше от две части.

Първата част господин Радев я нарече демонтаж на модела „Борисов – Пеевски“, борба с олигархията – както и да я наречем, мисля, че е абсолютно ясно за всички български граждани в какво се състои тази първа част. Тя се състои в това да има справедливост, решенията в съдебната система, най-вече в прокуратурата, но не само, да се вземат така, както пише в Закона, а не така, както някой разпорежда по телефона.

Втората част, свързана с този демонтаж, зависи от това парите на българските данъкоплатци да работят за тяхното благо, а не да изтичат по най-различни реки, потоци, схеми и схемички. Това, което виждаме до момента, е, че демонтажът поне в първата му част за момента се отлага, надяваме се, не за дълго.

Другото, което виждаме и което е обект на текущия дебат, на текущото решение, е съставът и структурата на Министерския съвет. И започваме с броя министерства и дали те трябва да са 12, 18, 19 или 20.

При наличието на пълно мнозинство и ясна заявка за това, че ще се правят тежки реформи, началото с „да запазим броя министерства, с една козметична корекция“ не е добро.

Вчера имахме изслушване на господин Клисурски, министъра на финансите. По време на това изслушване стана ясно, че рекордният дефицит от милиард и половина евро към края на март се състои от следните основни компоненти: 580 млн. евро увеличение на заплащането на държавната администрация и 150 млн. евро увеличение на издръжката – нови коли, ремонти и така нататък, или половината дефицит, формиран тази година, идва точно от структурата на държавната администрация.

Като човек, участвал в няколко правителства, мога да Ви кажа: ако не се тръгне с промени в устройствените правилници, а още по-добре – промени на Министерския съвет от самото начало, това може да бъде донякъде ограничено в рамките на проценти, но не може да бъде сериозно реформирано.

Това, че ще се загубят евросредства при промяна в структурата на администрацията, не е вярно по редица причини, без да влизам в детайли: органите, които управляват евросредствата, и съответните бенефициенти лесно могат да бъдат уредени и наследени в министерствата вследствие на сливането.

Чухме и репликата за „волунтаристична финансова политика“. Предполагам, тя реферира към това, което се случва в последните четири години, без 2025-а, господин Радев, тъй като там имаше други финансови министри.

Та тази волунтаристична финансова политика ни позволи да влезем в еврозоната, да не надвишим трите процента дефицит, като в същото време за първи път българските семейства не бяха най-бедните в Европа. И за първи път, ако погледнем от 2020-а до 2025 г., България е с най-висок реален ръст на доходите на българските граждани в целия Европейски съюз. С разлика.

Така ние разбираме инвестицията не само в инфраструктура и изкуствен интелект, а и в основното нещо, което България има, а именно българските граждани и техните умения. Смятаме, че това е и основна част за това, което господин Костадинов говори – решаването отчасти на демографския проблем, защото част от решението е българи, които са в чужбина, да се върнат, но за целта те трябва да имат добре платена работа. А това е и задача на правителството, не само на компаниите.

Вчера си позволих да отправя едно предупреждение към колегите от „Прогресивна България“ – че в момента пред Вас има два пътя. Единият път е, който кабинетът „Желязков“ пое в началото си – да обвинява за всички несгоди предишните кабинети. Спомняте си как ни се набиваше, че имало 18 милиарда дупка в бюджета, пък после се оказа, че я няма тая дупка. Този път е пагубен според мен. Правилният път е да се види реално какво може да се направи, и то да се направи.

И тук само едно нещо ще спомена. Господин Гълъб Донев, който сега ще бъде финансов министър, когато беше премиер, показа бюджет с 6,4% дефицит и ни обясни тогава, в средата на една предизборна кампания през 2023 г., че това е реалното състояние на страната и нищо не може да се направи. Месец по-късно този парламент прие бюджет с 3% дефицит и завършихме годината с 2% дефицит. Въпрос на трудни политически решения, а не на съдба или предначертаност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)