Калин Стоянов

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, действително случаят „Петрохан – Околчица“, ако така може да го запомним, за съжаление, е случаят, който със сигурност ще влезе в множество учебници по криминалистика, по криминология, по психология, вероятно и други. Случай, който разтърси със сигурност не само България, аз съм сигурен, че той стана достояние и на наши партньорски служби от други европейски държави.

Мисля, че всички правилно чухме, че господин Божанов нарече смъртта на шестима човека, от които едно дете и един младеж, че била някаква си бутафория и била някаква си глупост. Сега, още от самото начало аз бях един от хората, които казаха, че е редно абсолютно всичко по този случай да стане достояние на българското общество – това какви и къде има подадени сигнали, кой какво е свършил по тях и кой съответно не е свършил нещо по тях. Да се види какви резолюции има поставени евентуално на съответните документи в службите.

Не очаквах, че за пореден път ще бъде намесено и моето име, но то така е някак си симптоматично при колегите от ПП-ДБ – те го правят много често. Тук Вие засегнахте това, че имало бивши министри – няколко. Стана въпрос, че има и такива, които са раздавали оръжия. Доколкото има информация, а така и в пространството витае, съм чувал, че дори, за да се придобие по-лесно оръжие за определено лице от тази група, се е налагало това лице да си сменя постоянния адрес от София, за да отиде в Монтана, и там да му бъде издадено по-лесно разрешението.

И отговорите на всички тези въпроси може да дадем именно чрез тази комисия. Така че е редно да стане ясно не само какво е свършило или не е свършило МВР или службите, а съответно как, кой и защо е създал цялата тази организация, която, за съжаление, завърши с шест трупа. Благодаря.