Иван Янев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Позволих си да взема отношение по темата, защото тя е една от най-чувствителните за българските граждани.

Преди по-малко от месец беше предизборна кампания. Предполагам, че всички от нас сме обикаляли и сме се запознали с хората реално как живеят в големите и в малките населени места. И ако в големите населени места поминъкът и възможностите за него са доста по-големи, то в малките хората изнемогват. Изнемогват, защото наистина цените – вече не е усещане, а е реалност, се повишиха много и на много места цифричката остана, но валутата се смени.

Самият аз получавам множество и въпроси, и предложения, и хората казват категорично, че не искат да плащат данък алчност. За тях това са именно тези цени, това повишение, че някой или някои, разбира се, не всички – не могат всички да се слагат под общ знаменател, но необосновано използват случая да трупат печалба, или както те ги наричат „печалбари“.

Това се случва, защото очевидно институциите не работят в синхрон или нямат достатъчно инструменти. Ние като народни представители тук сме хората, които трябва да изработим тези инструменти и да ги дадем на институциите, които да ги използват. Тоест колкото по-качествени инструменти изработим, толкова по-качествена работа ще се свърши от другите колеги, които са в изпълнителната власт.

В тази връзка все по-често чувам военновременните термини като „спекула“, като „мародерство“, което не е добър показател. Липсата на доверие в хората е показателно, именно липсата на доверие към управляващите държавата, а ние сме част от тази държава и ние следва да направим всичко по силите си, първо, да овладеем цените и второ, нека да кажа, че няма да има никакво забавяне, защото виждате, че „Прогресивна България“ прави всичко много ускорено. На 30-и се заклехме, на 8-и вече имаме правителство, а половината дни бяха почивни. Вчера и днес вече предприемаме първите стъпки да приемем този закон на първо четене. Да, съгласен съм с много от тези препоръки, които бяха дадени. И между двете четения текстовете ще бъдат прецизирани.

Този сайт, този портал – аз лично много държа на него, много държа да бъде достъпен, защото, колеги, много от сайтовете на държавни институции, на общински институции, знаете ли, че не са достъпни за говорещи програми? Лично ще проверя сайта да бъде достъпен. Много от сайтовете на веригите, за които ставаше дума, също не са достъпни. Тоест един човек, който ползва говореща програма, а те са хиляди, не могат да се ориентират. Много хора, пенсионери, хора с увреждания, така наречените уязвими групи, те се намират на първите нива на пирамидата на Маслоу. А много хора, които се бяха покачили малко по-горе, вече се спускат надолу. И първата стъпка е тази – да овладеем цените, и справедливата цена наистина е тази цена, която ясно показва ценообразуването, а не надуването на тази цена, не спекулативното увеличение, и парите отиват незнайно къде. Цените на всичко се вдигат, но на труда сякаш не се вдигат. Ще направим така, че и цената на труда да се повиши, но както и колегите казаха: стъпка по стъпка и всичко със законови средства. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания и възгласи „Браво! Браво!“ от ПБ и ПП.)