Докладчик Янка Тянкова

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

на първо гласуване относно

Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-1, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.;

Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г. и

Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-654-01-40, внесен от Йордан Яворов Иванов и група народни представители на 13 май 2026 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 14 май 2026 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди горепосочените законопроекти: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-1, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-654-01-40, внесен от Йордан Яворов Иванов и група народни представители на 13 май 2026 г.

На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието господин Любомир Талев, госпожа Кристина Лазарова и господин Георги Божинов.

Започвам със законопроектите по реда на постъпването.

Законопроект, № 52-602-01-1, беше представен от господин Любомир Талев, който посочи, че с него се въвежда задължителен съдебен контрол върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

Беше отбелязано, че промените са продиктувани от спешната необходимост за предприемане на действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост относно реформа 2: „Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес.

Господин Талев уточни, че целта на предлаганите изменения е въвеждане на ефективен институционален контрол върху действия на ad hoc прокурора, който разследва главния прокурор или неговите заместници, какъвто до момента на практика липсва.

Допълни се, че с промени в Закона за съдебната власт се предвижда контролът да се осъществява от съдия от наказателната колегия на Върховния касационен съд (контролиращ прокурор), който да се определя на случаен принцип от списък, одобрен от Общото събрание на наказателната колегия. Списъкът следва да включва съдии с най-висок ранг и опит в наказателното правораздаване.

Предлага се правомощията на контролиращия прокурор да включват преглед върху действията и актовете на разследващия прокурор, издаване на задължителни указания, осъществяване на преценка за законосъобразност и обоснованост на процесуалните действия, евентуално възобновяване на производството при наличие на нови обстоятелства. Господин Талев посочи още, че контролиращият прокурор ще се определя още при образуване на производството, като по този начин не се допуска период, в който действията на разследващия прокурор да остават без надзор.

Със Законопроекта се предвижда и задължителен съдебен контрол върху постановленията за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор. Задължителен съдебен контрол се въвежда и върху прекратяването или спирането на наказателните производства за редица корупционни престъпления, извършени от лица на висши публични позиции.

В заключение господин Талев посочи, че е задължително да бъде сезиран съдът, като контролът ще обхваща както законосъобразност, така и обоснованост.

От името на вносителя законопроект, № 52-602-01-8, беше представен от господин Любомир Талев, който отбеляза, че с него се цели пълното и правилно транспониране и прилагане на няколко европейски директиви (за правото на устен и писмен превод в наказателното производство; за правото на информация в наказателното производство; за правната помощ за заподозрени и обвиняеми в наказателното производство и по производство за европейска заповед за арест и други). Той допълни, че Законопроектът е изцяло съобразен и с развиващата се съдебна практика на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания от български съдилища.

Поясни се, че приемането на Законопроекта ще избегне налагането на финансови санкции за нарушаване правото на Европейския съюз, както и потенциални бъдещи осъдителни решения на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека.

Въвежда се задължение за компетентните правоприлагащи органи да уведомяват „заподозрените“ за процесуалните права, регламентирани в директивите, и да предоставят процесуална възможност за тяхното упражняване. Като правата, за които се информират лицата, са: правото на адвокат; правото на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ; престъплението, за извършването на което се проверява евентуалното участие на лицето; правото на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; правото да запази мълчание, ако става дума за непълнолетни, техните родители, попечители или други хора, които се грижат за тях, да получат пълна информация за правата им да ги придружават; и други.

По отношение на обвиняемия се предлага допълване на правата му с правото да бъде информиран за мерките за неотклонение, които могат да бъдат взети спрямо него, продължителността на задържането от прокурор, на задържането под стража и на домашния арест и за правото му на обжалване на задържането и за реда и условията за изменението му. Също така по отношение на обвиняемия се предоставя правото му да бъде уведомен за последиците от неявяването му без уважителни причини пред съответния орган на досъдебното производство или пред съда и за възможността досъдебното производство да се проведе или съдът да разгледа делото в негово отсъствие.

В допълнение се предлагат и промени, продиктувани от няколко съдебни решения на Съда на Европейския съюз, свързани със задочното производство по наказателни дела.

Проектът предвижда и изменения в няколко специални закона с цел прецизиране на действащата уредба относно правата на задържаните лица, като се регламентират по аналогия с тези на обвиняемия по НПК.

Предлагано допълнение в Закона за отговорността и държавата за вреди въвежда отговорност при публично изявление от длъжностно лице, нарушило презумпцията за невиновност.

От името на вносителя Законопроект, № 52-654-01-40, беше представен от господин Йордан Иванов, който посочи, че Законопроектът има за цел да въведе съдебен контрол върху постановления по чл. 64, ал. 2 от НПК, както и да хармонизира законодателството с европейските правозащитни стандарти. Предлага се създаването на нов чл. 64а, който урежда изрична процедура по обжалване на законността на прокурорското задържане. Въвеждането на право на жалба незабавно след връчване на постановлението гарантира, че лишаването от свобода ще бъде предмет на независима съдебна преценка в най-кратки срокове.

Законопроектите съответстват на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на законопроектите на първо гласуване се проведе и тяхното публично обсъждане.

В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Надежда Йорданова, Стефан Арсов, Силвия Христова, Хамид Хамид, Йордан Иванов, Иван Вачев и Велислав Величков.

Народните представители от „Прогресивна България“, от ГЕРБ-СДС, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“ изложиха подробни аргументи в подкрепа на така предложените законопроекти, като посочиха, че между първо и второ гласуване ще направят предложения за тяхното прецизиране.

В резултат на проведеното обсъждане Временната комисия по правни въпроси с:

– 18 гласа „за“, 2 гласа „против“ от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-1, внесен от Министерския съвет на 30 април 2026 г.;

– 18 гласа „за“ от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-602-01-8, внесен от Министерския съвет на 5 май 2026 г.; и

– 18 гласа „за“, 2 гласа „против“ от парламентарната група на „Движение за права и свободи – ДПС“ и без „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 52-654-01-40, внесен от Йордан Яворов Иванов и група народни представители на 13 май 2026 г.“

Това е относно доклада. Благодаря.