Силвия Христова

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще се спра на трите законопроекта съвсем накратко.

По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на НПК, който е внесен на 30 април от Министерския съвет, имаме няколко съображения. Изложих ги във Временната комисия, сега съвсем накратко ще ги изложа и тук.

По отношение на разпоредбата на чл. 243а, ал. 1 и 2 – според този текст обичайният ред за оспорване на актовете на прокурора, а именно първо жалба и после произнасяне по нея, се предвижда задължителен съдебен контрол по отношение на дела от тази категория престъпления. Следва да се отчете, че по някои от видовете престъпления може да има пострадал. Това лишава процесуално легитимираните да обжалват субекти от възможността в жалбата си до съда да изложат своите възражения относно обективно, всестранно и пълно провеждане на разследването. На следващо място, предвиждайки задължителен съдебен контрол, съдът няма да може да бъде подпомогнат в анализирането и преценката дали едно разследване е пълно, всестранно, а оттам и обективно. Тази непълнота може да бъде преодоляна, когато има съответна жалба, в която тя е въведена.

В програмата на „Прогресивна България“ сме предвидили разширяване на кръга от лица, които могат да обжалват актовете на прокурора. Такива по мое мнение са министърът на вътрешните работи или оправомощено от него лице, но може да се дебатира по отношение разширяването на кръга от легитимирани лица. Може би е редно да помислим и в тази посока. Отделно, от близо три години съществува Закон за защита на лица, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Редно е да се помисли как и тази категория лица да участват по-активно с процесуална легитимация в наказателните производства, тъй като най-съществена защита на техните права е именно провеждането на пълно, всестранно и обективно разследване. Те към настоящия момент имат право да обжалват отказа на прокурора от образуване на досъдебно производство по чл. 213 от НПК, но не могат да обжалват постановлението му за прекратяване на образувано такова по техен сигнал.

В допълнение, така разписан задължителният съдебен контрол, когато по делата има конституирани пострадали лица, рискува едноинстанционно производство по техни възражения. Това е така, защото, докато получат постановлението на прокурора, той вече ще е внесъл делото в съответния първоинстанционен съд, който поради кратките срокове ще се е произнесъл вече с определение, което може да бъде обжалвано еднократно.

Всичко изброено е относимо и към разпоредбата на чл. 244а – нещо също така важно – нерядко самото разследване да се изземва от прокуратурата и да се провежда от следовател. Основания за това има много в Закона както обективни, така и субективни, но е редно, когато тези производства не завършват с внасянето им в съда, да се предвиди възможност за отчетност, а именно с разширяване на кръга от лица. Всяко от тях може да се запознава с материалите по приключилото производство, преди да обжалва прекратяването.

По отношение на редакцията, касаеща разследванията по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негови заместници – съгласна съм с така разписаните процедури, но съм на мнение, че това са едни изключително важни за функциониране на цялата система дела и преписки. И тъй като не са много на брой, а и не се предполага, надявам се, да бъдат много на брой, считам, че е редно да се помисли дали да не се прецизира съдебният контрол и да стигне до ВКС като последна инстанция.

По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на НПК – същият е внесен на 5 май, с вносител Министерският съвет, изцяло е съобразен с правилното транспониране на изброените в мотивите към Законопроекта директиви. Същият отговаря на очакванията към България за укрепване на някои аспекти относно правото на информация и достъпа до адвокат в наказателното производство. Срещу България именно поради отлагане транспонирането на въпросните директиви във времето са образувани няколко наказателни процедури, включително за забава транспонирането на Директива 2013/48/ЕС е предявен иск срещу България пред Съда на Европейския съюз през 2025 г. Предложеният проект не търпи отлагане с оглед ограничаване неблагоприятните последици от евентуално осъждане на България и следва да бъде подкрепен по мое мнение.

По отношение на Законопроекта с входящ № 52-654-01-40 от 13 май 2026 г., внесен от Йордан Иванов и група народни представители, имам няколко съображения. Коментирахме ги във Временната комисия, сега отново ще обърна внимание много накратко. В ал. 2 е предвидено, че прокурорът е длъжен да изпрати делото в съда в срок до два часа от получаване на жалбата. Резервите ми са по отношение на тези два часа, тъй като НПК не си служи с часове, а когато търсим ускорено развитие на производството, НПК използва израза „незабавно“. В допълнение чисто практически тези два часа много трудно биха могли да се реализират. Наказателният процес е неформален и такава жалба може да бъде подадена и чрез самия разпит на обвиняемия. Отделно от това, сериозни трудности смятам, че биха се създали, ако разпитът се осъществява в неработен ден или в извън работно време.

На второ място – относно открития съдебен контрол като производство в производството – както обърнах внимание на Временната комисия, по-конкретно по разглеждане на жалбата срещу постановлението за задържане до 72 часа от прокурора и разглеждането на мярката за неотклонение, добре би било този контрол да е ограничен до определени обстоятелства, за да не се намесва последващият въпрос за мярката, който да се обсъжда на по-късен етап. Отделен е въпросът как ще се развие процесът и какво би последвало при постановяване на две различни решения. И тук стои много сериозно и въпросът с непредубедеността на съдията, който е разгледал жалбата срещу задържането и който после ще гледа мярката, тъй като и в двата случая ще се запознава с делото. Според мен е редно да помислим на тази основа и да се преработи текстът. Замисълът Ви е много добър и е съобразен с търсената съдебна закрила срещу всякакво задържане по НПК, но следва да се прецизира, за да избегнем хаос, а и да се покрият европейските стандарти за непредубеденост и безпристрастност. Благодаря.