Велислав Величков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От групата на „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим и трите законопроекта за изменение на допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, както го направихме и в Комисията.

Уреждат се много важни въпроси. Поздравление за екипа, който ги е разработил, защото проблемите в процеса бяха тежки и с тях се увреждаха права както на жертвите и пострадалите от престъпления, така и на обвиняемите или разследваните лица, без да има надеждна адвокатска защита, без да има надежден съдебен контрол.

Законопроектът, който е със сигнатура 01-1, въвежда именно процесуалните гаранции за съдебен контрол – безусловен, върху актовете на прокуратурата в производства, с които се прекратяват или спират производства по определени корупционни престъпления.

Тук искам да кажа, че всъщност там, където прокуратурата се върти около нулата в своята успеваемост, именно в разследването и внасянето на годни обвинителни актове, въобще не говорим за присъди, за корупционни престъпления по високите етажи на властта. Този контрол е уреден и замислен като задължителен при прекратяване или спиране на такова производство. Прокурорът не просто трябва да очаква жалба, а служебно да изпрати постановлението на съответния първоинстанционен съд, да се провери неговата обоснованост и законосъобразност, което за нас е изключително голяма крачка в правилната посока.

Пък и сходният задължителен контрол, който се въвежда при разследванията за престъпления, извършени от главния прокурор или негови заместници, където постановлението също се изпраща служебно на компетентния Софийски градски съд и той се произнася по неговата законосъобразност и обоснованост, е нещо, което ще завърши цикъла, така че това разследване да не е чисто формално и да не завършва с едно съобщение от заместник главен прокурор, че производството е прекратено, тъй като няма достатъчно доказателства за извършено престъпление.

Прецизира се и фигурата на прокурора, който ще контролира действията на адхок прокурора, разследващ главния прокурор. Хубавото е, че той ще бъде определен само измежду съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. Тоест най-високата експертиза, професионален ранг и опит категорично, тъй като в крайна сметка тези производства започват по инициатива на Наказателната колегия на ВКС, е съдии именно от този съд да контролират действията на адхок прокурора.

От друга страна, сега чухме от министъра – аз не мога да го запитам, защото го няма, че се правят промени в Закона за специалните разузнавателни средства и там се урежда как се иска използването на СРС от страна на адхок прокурора. Тук стои въпросът пък каква е наблюдаващата роля на този, който контролира адхок прокурора, защото де факто това се развива като производство в Наказателно-процесуалния кодекс. Има ли тук, или няма контрол при използването на тези СРС-та?

Още повече, когато текстът се инкорпорира в общия текст, се вижда, че не само адхок прокурорът може да иска СРС-та – може да иска и министърът на вътрешните работи, може да иска и главният секретар на МВР, може да иска и председателят на ДАНС. Когато съедините текста с другите, които са уредени при използване на СРС-та – административни ръководители, съдии, прокурори и следователи, се вижда и тази възможност. И според мен за второ гласуване трябва много внимателно да се прецизира този текст за субектите, които искат, но и за този, който контролира. И ако специалният адхок прокурор ще контролира действията, вторият, всъщност наблюдаващият прокурор на разследващия адхок прокурор, то тези действия по използване на СРС-та също трябва да са в неговата компетентност.

Ясно е, че Законопроектът е мотивиран с изпълнение на ангажименти по ПВУ. От друга страна, той преодолява ситуация, при която по дела без конкретен пострадал или ощетено юридическо лице постановлението на прокуратурата за прекратяване или спиране остава без реален външен контрол. За мен това е неговото друго много голямо достойнство.

Най-важното на втория Законопроект, 01-8, е, че се прилагат правилно шест директиви на Европейския съюз относно процесуалните права в наказателните производства, по които има и осъдителни решения спрямо България заради тяхното неприлагане, включително за правото на адвокатска защита, правото на информация, устен и писмен превод, правна помощ.

По същество се разширяват процесуалните гаранции не само за формално привлечените обвиняеми, но и за лица, спрямо които се извършват действия по разследване или има данни и съмнения за участие в престъпно деяние.

И тук най-големият полицейски произвол, който се проявява, а прокурорът не контролира, че лица, които мислят, че дават показания като свидетели, не биват предупреждавани, че те могат да се самоуличат в извършване на престъпление и рязко да влязат във фигурата на обвиняеми. При това положение всъщност техните права са нарушени от самото начало, те нямат и адвокатска защита, и това трябва да бъде в крайна сметка преодоляно.

И тук, като казвам, че остават непокрити пък леките нарушения – производствата по ЗАН, по дребното хулиганство, по спортното хулиганство, което е особено актуално в момента, и там в най-голяма степен се ограничават права, включително на непълнолетни лица. Този съдебен контрол и това наличие на адвокат от първото действие по разследването, което обикновено се пропуска при задържането, трябва да бъдат изрично регламентирани.

Това, което мога да посъветвам, е, че трябва да се въведат много детайлно стандартите на Директива 2012/13 на Европейския съюз, а именно, че по време на разпит ако свидетелят наистина започне да се самоуличава и става заподозрян по смисъла на Директивата, органът, който извършва разпита, е длъжен моментално да го прекрати и да му предостави предвидената в Директивата информация, която да се отрази и в протокола за разпит.

А към чл. 139 от НПК да се добавят разпоредби, които уреждат предоставянето на права на арестувани или задържани лица, когато се разпитват като свидетели по други дела, че с показанията могат да се самоуличават; както и в допълнителните алинеи на 143, 158, 163, 164 и 171, когато засегнати лица, с които се извършват съответните действия, като заподозрени по смисъла на Директивата, са арестувани или задържани.

Във всички тези случаи тези действия, когато засягат особено непълнолетни като заподозрени или обвиняеми, следва да се извършват в присъствието на адвокат, за да се изпълнят изискванията на Директивата. И това да не е просто уредено право, а да е задължително и да носи включително дисциплинарна или наказателна отговорност за органите по разследването, които не го спазват. Така че с тези уточнения и допълнения…

Мисля, че и третият Законопроект е много важен – на господин Йордан Иванов, а именно хората да не стоят 72 часа в ареста, защото нямало време съд да се произнесе. В крайна сметка за голяма част от задържаните лица впоследствие не се внасят дори обвинителни актове или се оказват невиновни, но 72-та часа, особено на млади хора, няма кой да ги върне нито на тях, нито на семействата им. И не трябва да се позволява прокурорски произвол, гарантиран от една съдебна пасивност на дежурни съдии, които да не се произнасят веднага, незабавно по постъпилото искане за отмяна на мярката, прокурорската, по задържане. Благодаря Ви.