Надежда Йорданова

Благодаря, господин Председателстващ.

Уважаеми господин Министър, използвам тази възможност, първо, да Ви пожелая успешен мандат. Вашият успех ще е успех за България. Ние ще Ви помагаме и чрез критики, и чрез подкрепа, разбира се.

Уважаеми колеги! Днес може би провеждаме отново дебат за трети или четвърти път в рамките на няколко години относно това какъв да бъде единният орган, който безспорно трябва да има, за противодействие на корупцията в България, как да бъде формиран, с какви правомощия да бъде и по какъв начин неговото съществуване, функции и правомощия да допринесат за ефективно противодействие на корупцията в България, проблем, който, за съжаление, съгласете се, че е ендемичен за нашата страна.

Ние от нашата парламентарна група „Демократична България“ ще подкрепим на първо четене така предложения законопроект за противодействие на корупцията на лицата, които заемат високи публични длъжности. На първо място, ние подкрепяме начина на структуриране на този орган. Предлага се, първо, да бъде петчленен, да бъде формиран с един член, избиран от Народното събрание, един, избиран от Върховния касационен съд, един от Върховния административен съд, един от Висшия адвокатски съвет и един, назначаван от президента. Предлага се също председателството на този орган да се упражнява на ротационен принцип – по една година от всеки един от членовете в рамките на петгодишния мандат. Считаме този подход за балансиран, който гарантира по-висока политическа неутралност на този орган, подход, трайно защитаван от представителите на „Демократична България“ в годините назад.

На второ място, считаме за добро решение проверката на съответствието на декларациите или проверката на имуществото на лицата, заемащи висши публични длъжности, с изключение на съдии, прокурори и следователи, да бъде извършвана от тази комисия. Също така това е да е органът, който да извършва проверки и да установява конфликт на интереси. Считаме, че разрешението, което беше предприето от Петдесет и първото народно събрание, това да се извършва от Сметната палата е неудачно. Запазваме си обаче нашите възражения и скептицизъм относно това Комисията за противодействие на корупцията да има разследващи функции. Многократно сме заявявали следното: без реформа, без ефективно действаща и демократично отчетна прокуратура ние не можем да имаме ефективна борба с корупцията. Напротив, какъвто и орган да създадем, той се превръща или в безгласна буква – един автор на анализи, или в бухалка, или в банка на компромати.

За съжаление, тези наши изводи получиха нова подкрепа в констатациите и извода на доклада „Корупционни престъпления: тенденции, отговори и превенция“ на Съвета за криминологични изследвания към Министерството на правосъдието, публикуван на сайта на Министерството неотдавна. И тук искам да поздравя екипа, който е работил по него: доцент доктор Ива Пушкарова, професор доктор Георги Перунов, съдия Иван Стойчев и прокурор Сава Петров.

Данните и изводите в него са обезпокоителни. Разбира се, корупцията на длъжностните лица е многопластово социално-правно-институционално поведение, което в криминологията се определя като злоупотреба с поверена власт, доверие или институционално положение за частно облагодетелстване от публичния ресурс. Това е специфичен начин на функциониране на властта и вземане на решения относно публични ресурси и в отклонение на нормативно установените цели и процедури в частна полза.

Всъщност корупционните механизми използват властта за извличане на неправомерна облага. За съжаление, обаче, статистическите данни показват, че или в България корупцията намалява, или пък органите за нейното противодействие стават все по-малко ефективни. Какво сочат данните? Докато през 2015 г. има 312 осъдени за корупция, 79 оправдани, през 2024 г. осъдените са 224, 44 са оправданите. Тенденцията на намаляване се наблюдава във всички етапи на досъдебното и съдебното производство. Наблюдаваните досъдебни производства през 2015 г. са 2976, а през 2024 г. са с 200 по-малко. Внесените обвинителни актове в съда през 2015 г. са 485, а през 2024 г. са повече от 200 по-малко.

Само да Ви припомня числата, които изнесе колегата Петров за работата на Антикорупционната комисия. Прави впечатление, че внесените обвинителни актове в резултат на работата на Антикорупционната комисия са по-малко от 10% от общия брой на корупционните престъпления, за които ние имаме осъдителни присъди. Нека това съотношение да говори само по себе си. На какво се дължи това? Аз ще си позволя да Ви обърна внимание към част от констатациите и изводите в доклада:

„Хаотични обвинителни стратегии; продължително разследване и слабости на обвинителните тези в съдебна фаза; пропуски в планирането и анализа, както устойчиви институционални практики и като ефект от процесуалния модел, който едновременно концентрира събирането на доказателства в досъдебна фаза и допуска това да ограничава процесуалната динамика на обвинението в съдебна зала; недостатъчна подготовка на обвинителната теза в съдебна фаза. Изглежда, че става въпрос за системен проблем, който се проявява едновременно при организацията на разследването и стратегията на обвинението. Преувеличено използване на предварителните проверки.

Използва се стратегически минимализъм. Избират се по-лесно доказуеми престъпления, вместо да се изследват корупционните практики в цялата им сложност. Забелязва се недостатъчна активност на прокурорите по изследване на имущественото състояние на разследвания и близките му. Извършване на финансов анализ на активите за установяване на произхода им и за обезпечаване на евентуални бъдещи наказания. Ограничено използване на финансово-аналитичните инструменти, които могат да установят имуществена трансформация. Самоограничават се прокурорите до консервативни стереотипи. Най-сложните форми на корупция остават с най-висока степен на латентност. Имаме сляпо петно. Сложните и социални значими форми на корупцията остават извън обхвата на наказателното преследване“. Какво имаме в резултат – и примерите са отново в доклада.

Докато в Италия имаме осъдени длъжностни лица за избор на доставчици на медицинско оборудване, системно, което е извършено чрез формални законосъобразни процедури, но неформално, решенията били предварително координирани срещу процент от договорите, в България имаме осъден за това, че е получил подкуп от 200 лв. за решение на ТЕЛК. Докато в Хърватия имаме министър-председател, осъден за корупционни схеми, свързани с публични средства и стратегически държавни ресурси, в Германия имаме осъден министър за приватизация на държавна компания, която управлява предоставянето на държавни социални жилища, у нас имаме осъден полицейски служител за невръчена призовка, което е дало възможност да изтече давността за носене на отговорност, имаме осъден районен кмет, имаме областен управител.

Изводите в този доклад, колеги, са доста тревожни, защото казват, че чрез административни мерки за борба срещу корупцията ние постигаме обратния ефект. Без ефективна прокуратура, без системен подход ние стигаме до концентрация на власт, корупционно завладяване на държавата, мафиотизация. Именно затова миналата година, когато ние настоявахме за закриването на Антикорупционната комисия, която се беше превърнала в една бухалка и никаква ефективност, в нашия законопроект настоявахме Правителството на Република България да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в тази му част, а именно разследващите функции на тази комисия да се заменят с мерки за ефективна работа на прокуратурата по този тип престъпления. За съжаление, това беше отново пропусната възможност, защото не беше направено.

Както заявих, ние ще подкрепим на първо гласуване Законопроекта, на второ гласуване няма да подкрепим разследващите функции, ще предложим текстове за подобрение на Закона между първо и второ четене. Благодаря.