Радослав Рибарски

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този законопроект, който ни предлагате, беше широко афиширан като решението за „ограничаване на правомощията на особения управител“, които станаха безконтролни след онази 26 – 27-секундна комисия от Петдесет и първото народно събрание. Тези безконтролни права, които тогава бяха дадени от мнозинството, ние не ги подкрепихме и категорично се обявихме срещу тях и в обществото последните няколко дни се настройва едно мнение, че този законопроект решава тези проблеми, които тогава бяха създадени. Нищо подобно обаче ние не виждаме в това, което Вие предлагате.

Това, което допълвате, е, че според чл. 27в, ал. 5 и 10, ако не са спазени разпоредбите на тези две алинеи, разпореждането – разпоредителните сделки, стават нищожни. Така или иначе, и в момента според ал. 10, ако тя не е спазена, тези разпоредителни сделки също са нищожни.

Какво точно ни казва ал. 5, която тогава беше създадена? Алинея 5 казва, че ако особеният управител реши да се разпорежда с акции и дялове, той трябва да направи една пазарна оценка, да спази Закона за насърчаване на инвестициите и след решение на Министерския съвет може да извърши разпоредителната сделка. Ако това сега е нарушено, Вие казвате, че сделката ще е нищожна. Ние не виждаме към момента някой да се е засилил да се разпорежда с дялове или акции на „Лукойл“. Не мисля, че това дава и кой знае каква защита от безконтролната власт, която беше дадена на особения управител. Не отменяте разпоредителните сделки, Вие просто ги правите нищожни, ако не бъдат спазени тези две алинеи.

Алинея 10 казва, че разпоредителните сделки също са възможни, ако отново се мине през решение на Министерския съвет. Прехвърляте топката до голяма степен в Министерския съвет – пазарна оценка и Закон за насърчаване на инвестициите, който казва, че в крайна сметка този, който решава, е ДАНС. ДАНС трябва да даде един положителен доклад, на основа на който Министерският съвет може да вземе решение дали да се продават, или не, рафинерията и останалите дружества.

Така че нищо различно не правите, просто допълвате още една алинея, която, ако не бъде спазена, да бъде обявена за нищожна. Очакванията бяха и за реално ограничаване на тази безконтролна власт през тази отчетност, към която Вие насочихте вниманието, но отчетността единствено се допълва с още един доклад, който ще представи въпросният особен управител. Досега той представяше доклад в Комисията по икономиката и иновациите. Сега ще трябва да представи горе-долу същия доклад и пред министъра на икономиката, индустрията и иновациите. Нищо различно, нищо не се казва конкретно какво трябва да съдържа този доклад. До момента управлението на особения управител е напълно безотчетно за широката публика. Ние не знаем какво се случва в реалната оперативна дейност на този особен управител. Има доклади, които според нас трябва да имат и публична част, така че да може да се запознае обществото какво точно е свършено, защото при назначаването на особения управител той подава шестмесечен план какво точно ще свърши в рафинерията и въз основа на този план, който пък става част от неговия договор, той дава тези едномесечни отчети.

Едно време, когато с колегите от „Демократична България“ създадохме разпоредбите за особения управител, единствената цел беше да се гарантира оперативно как рафинерията продължава да гарантира доставката на горива в тогавашната ситуация, в която избухна войната в Украйна – тази енергийна сигурност беше на дневен ред. Днес имаме още една ситуация – с блокирания Ормузки проток, който отново изисква актуализация може би на въпросния доклад, който е предложил особения управител.

Тази отчетност ние не я виждаме, а и тогава, отново казвам, никой не е създавал особения управител безконтролно. Той трябваше да се вмести в оперативната дейност на рафинерията, така че да се гарантира, че тя продължава да работи – има горива, има доставки на нефт, не е застрашено под някаква форма ежедневното опериране на рафинерията.

Не се дефинира също и стандартът на управление. Колегите тук, които ме гледат, засегнаха тази тема в своите изявления, че под никаква форма към момента този закон не урежда някакъв стандарт на добро управление. Ние не знаем дали рафинерията в момента се управлява добре, дали има добър стопанин, или в някакъв момент – може би в бъдеще, ще възникнат много въпроси относно този период на управление.

Както казах, между първо и второ четене може би ще предложим какво точно да съдържа този отчет и евентуално механизъм за публичност на отчетите. Ние към момента само гадаем по изявленията на Румен Спецов, който в момента е особен управител, какво точно се случва в рафинерията и това не ни дава абсолютно никакъв реален контрол или възможност за противодействие, ако нещо се случва, което не отговаря на добрите търговски и управленски практики.

Също така никъде в Закона не се вижда задължение дори за деклариране на конфликт на интереси. Попада ли някоя част от решенията, които в момента се взимат… Докато всеки един от нас трябва да съблюдава и да декларира конфликт на интереси, особеният управител е освободен от това. Той не трябва да декларира как точно взема управленски решения, сключва договори, сключва сделки, поръчва, продава горива. Под никаква форма той не е задължен да декларира конфликт на интереси. И отново казвам, хубаво е да се помисли за критерии, които да отчитат дали той изпълнява дейността си като добър стопанин и дали под някаква форма сегашното управление трябва да бъде след този шестмесечен срок отново предефинирано с оглед новата ситуация, която имаме с Ормузкия проток.

Така че между първо и второ четене ние най-вероятно ще насочим вниманието към публичността. Очаквахме повече.

Ще подкрепим Законопроекта, който сте предложили. Това е начин да вървим в посоката, която в миналото Народно събрание беше категорично отказана. Бяха приети набързо едни разпоредби, с които в момента са основателни опасенията, че може да доведат до някакъв съдебен иск към България. Благодаря.