Костадин Костадинов

Тъй като чух тук една реплика от мястото на господин Биков, който казва: що да не е класово мобилизиращо? Да, възможно е да е класово мобилизиращо, но остава да видим коя точно класа. Ако е класата на грантополучателите и на националните предатели, добре, но все пак е хубаво това нещо да се каже.

Въпросът е в друго. Като толкова много държите да има и други музикални произведения, поне да не пише в Правилника „химн на Европейския съюз“, защото не е правилно. Европейският съюз не може да има химн, защото не е държава. Само държавите могат да имат химн. Нека да пише „Одата на радостта“, за да можем тогава ние да се наслаждаваме, макар че ние се наслаждаваме седнали. Защото, когато ходиш да слушаш класическа музика, ти седиш седнал, а не ставаш прав. Проява на лошо възпитание е да ставаш прав, като слушаш класическа музика. Казвам го за тези, които не са ходили на такива концерти. (Шум и реплики.)

Понеже ние ходим на няколко такива концерта, когато се откриват сесиите на Народното събрание, го знаем, опитваме се да обясним на останалите, че не е прилично, не е възпитано да ставаш прав на „Одата на радостта“, но голямата част от мнозинството става права всеки път и не знам… Показва липса на каквото и да било възпитание.

Сега, по отношение в крайна сметка на това, което коментираме. Ние бяхме предложили преди две години, ако не се лъжа, в Правилника – естествено, не се прие, като толкова много има желание мнозинството тук – евролибералното, евро-атлантическата тълпа, да слуша „Одата на радостта“, поне да пуснем някои други химни, които, между другото, наистина са химни на революционни организации, примерно „Изгрей зора на свободата“, който е химнът на Македонската революционна организация, или пък примерно „Добруджански край“, който пък е химнът на Добруджанската революционна организация. Не се прие! Може да слушаме „Одата на радостта“, обаче „Изгрей зора на свободата“ или „Добруджански край“ не можем да ги слушаме!

Все пак в тази бизнес зала, както каза много сполучливо моят съмишленик Цончо Ганев, единственият компромис, който се прави все още, е за българския национален химн. Обаче ние виждаме, че се прави като компромис, и не е ясно кога точно ще дойде моментът, когато и него няма да слушаме тук, в тази зала, защото може би и гербът ще бъде махнат отзад.

И да завърша. За герба беше правилна забележката към председателката – то не е забележка, а по-скоро отношението на господин Биков, но пък и нашата забележка също беше още по-вярна, защото Вие имахте наистина много време да го направите и не го направихте.

По-важен е обаче друг въпрос – на сградата на Народното събрание, на официалния вход, има надпис на чужд език и никой не обръща внимание, че пише на чужд език, на английски, което, между другото, е в противоречие със законите и Конституцията на републиката. Никъде не пише, че на официалните институции на държавата трябва да се пише на друг език, освен на български. Напротив, забранено е, само че ние сме свикнали с това. Всичките ни министерства са двуезични, навсякъде, което е абсолютно забранено, но се прави.

Как бихме реагирали, ако утре някоя българска община реши примерно да сложи на входа на Общината надпис, освен на български, примерно на турски или на румънски, или на гръцки, или на сръбски? Няма да го приемем добре, нали? Обаче двуезичието е официално наложено, макар и забранено, го приемаме. Когато говорим за символи, това е нещо изключително важно. И май само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ обръщаме внимание на това.

Затова призоваваме за подкрепа, макар че знаем, че няма да я получим, но все пак сме длъжни да го кажем, както вече в шест парламента сме го заявявали – единственият химн, който трябва да звучи в залата, ако и да е направена да изглежда като бизнес зала на Народното събрание, единственият химн е „Мила Родино“ на Република България.