Искра Михайлова

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Бих искала да взема отношение по промените в чл. 72 и 73. На Комисията по разглеждане на промените в Правилника широко дискутирахме тези два текста, като се стигна до един лек компромис от страна на вносителите с промяната в чл. 72, която касаеше скъсяването на срока за разглеждане на законопроекти от 72 ча́са от разпределянето им към комисия на 24 часа. След аргументите, изложени от мен и колегата ми от ВЪЗРАЖДАНЕ Петър Петров, имаше преосмисляне и тези 24 ча́са се превърнаха в 48 ча́са, но вземам това изказване, за да повторя една част от аргументите и да добавя нови защо според нас и това е кратък срок.

Отделно, за да говоря едновременно и за двете неща, в чл. 73 не се направи тази редакция. Става въпрос за разглеждане на законопроекта от получаване на доклада не по-малко от 24 часа. До момента беше 72 ча́са. Това дори не се увеличи на 48 ча́са. Чисто от практиката и от начина, по който до момента работиха редица Народни събрания, имаше една изключително лоша практика за претупване на законодателството и лошата практика на управляващите в извънреден порядък да внасят за 24 ча́са, включително си спомняте и комисии, които бяха свиквани от деня за деня, от един час за следващ част, включително примера с 27-секундната комисия, която беше свикана, и в същия ден беше разгледан Законопроектът.

Сега, с това намаляване на срока от 72 ча́са на 48 за комисия и 24 за зала в една степен се официализира лошата практика на скъсяването на срокове и на качественото разглеждане на законодателството.

Защо това е проблем? От една страна, ние като народни представители можем да кажем, че това категорично ще затрудни работата на народния представител, но да речем, да оставим настрана нас и да погледнем кои са другите, които ще бъдат изключително затруднени или ограничени от възможност да вземат отношение по дадено законодателство.

Когато имаме законопроект, който трябва да бъде гледан в комисия, едно от основните неща, които всеки един народен представител, представител на гражданите, които са го избирали, трябва да взема предвид, това са становищата на заинтересованите страни, на браншовите организации, ако ще и на отделни единици хора, включително министерства, включително агенции.

Практиката назад във времето показва, че много често се случва две институции или три да имат противоречиви становища, които изискват разум, дискусия, съответно да се вземат предвид и различните браншови организации и засегнати страни, които също е възможно да са от двете страни на едно законодателство. Когато ние скъсим срока на 48 ча́са в единия случай и 24 – в другия, когато става въпрос за зала, ние буквално ограничаваме възможността за получаване на тези становища. Представете си го чисто практически: получава народният представител доклада за законодателството, да речем, за комисия – 48, да речем, за зала, като в комисия са правени редакционни промени в текстове и така нататък. Той решава, че иска да поиска три становища от три министерства и примерно от няколко браншови организации, съответно да покани една група заинтересовани лица в залата, каквото право има всяка една парламентарна група и народен представител.

За тези 24 ча́са кога се изписва искането за становище, кога то се изпраща, кога се получава примерно от Съюза на българските архитекти, кога те преценяват кои са техните лица и експерти, които трябва да направят мотивирано становище по този законопроект, кога този отговор се връща при народните представители и кога те го разглеждат по същество? Това е сериозен проблем, защото по принцип тези становища и тези предварителни дискусии ограничават изключително много проблеми в законодателството, заради които по-късно се налага много скоростно да се отварят текстовете, за да могат да бъдат преработвани.

Апелирам към Вас да преосмислите тези срокове и Ви давам и още един пример. Представете се, че разглеждаме примерно Закон за енергетиката, който касае заетите в комплекс „Марица-изток“ или пък заетите в АЕЦ, и ние искаме да поканим представители на синдикатите или на работещите в тези дружества. Пример давам –прост пример. Ние за 24 ча́са няма как да ги поканим, защото тези хора работят на трудови договори и те няма кога да си пуснат отпуск, няма кога да пропътуват разстоянието до София и да присъстват на дебатите, които касаят техните, примерно, работни места, работни заплати и куп други съществени фактори за техния живот.

Със скъсяването на този срок, аз пак казвам, благодарна съм, че имаше ползотворна дискусия, че да речем, за комисия не е 24, а е 48, но повярвайте, това са крайно недостатъчни срокове. От една страна, повтарям, официализира се изключително лошата практика на бързооборотното законодателство, която е напълно излишна. От втора страна, се затруднява работата на народните представители. От трета страна, се затруднява възможността за получаване на адекватни становища и качественото им разглеждане. От трета страна, се затруднява присъствието на гражданите, които са засегнати и ги касае пряко това, което ще се решава.

Вие, дами и господа от „Прогресивна България“, заявихте, че в следващите няколко месеца ще разгледаме 68 законопроекта, което вероятно е наложително, може би е правилно, може би не – аз няма как да го коментирам, но мога да коментирам, че при такъв обем, който заявявате, и тези скъсени срокове, които правите, съжалявам, че се налага да го кажа от тази трибуна, надявам се да не го приемете като остър тон, но това не само повтаря лошата практика на правителствата на ГЕРБ и ДПС, а буквално я прави официална такава. Благодаря Ви.