Искра Михайлова

В два аспекта бих искала да взема реплика, господин Витанов. От една страна, Вие говорихте за оценката на въздействието. Аз не я засягах в моето изказване, но сега ще Ви направя тук реплика, че Вие, освен че давате правомощията на председателя еднолично да преценява дали тя е валидна, или не, в чл. 139, който предстои да разгледаме малко по-късно, ограничавате възможността на народните представители за достъп до информация. Едно от нещата, което би затруднило, е именно създаването на адекватна качествена и пълноценна оценка на въздействието, особено във финансовата ѝ част. Това го правя сега като вметка, защото по-късно ще разглеждаме този член и ще се фокусираме конкретно върху това, което се случва.

По отношение на сроковете. Практиката е показала и Вие със сигурност я знаете тази практика като опитни политици, каквито има сред Вас, и Вие специфично, че закони и на първо, и на второ четене могат да се приемат не за пет дни, а за пет часа. Вие в момента декларирате едно добро намерение, което декларирате устно като заявка, само че Правилникът е с ранг на закон. И когато Вие го декларирате, аз нямам в момента основания да не Ви вярвам, но де факто това са думи, изречени, които не тежат с ранга на закон, както тежи Правилникът.

В мига, в който това нещо се запише по този начин в Правилника, всички аргументи, които Ви изложих в изказването си, са валидни. И по отношение на становищата, и по отношение на разглеждането на законопроектите, аз разбирам, че има ентусиазъм във Вас. Първо, с мнозинството, което постигнахте. Второ, че имате за пръв път представителство в този си формат в Народното събрание, но от друга страна, Ви апелирам да се обърнем към здравия разум. Само днес получихме имейл за две извънредни точки, които ще разгледаме утре в Народното събрание. Това са 24 ча́са. Въпросът е, че такава хипотеза има, и ние не протестираме. Ние смятаме, че трябва да се разгледат. Няма проблем. Но официализира ли се това нещо в Правилника, това означава, че ние трябва да очакваме то да бъде норма. И аз пак Ви казвам: оставете ни нас, народните представители, какво става с браншовите организации, със засегнатите страни, с искането на становища не само от министерства, от институции, от експерти, които трябва може би и да си противоречат, а ние да вземем отношение… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Благодаря, госпожо Председател, приключвам.

…коя страна по какъв начин да бъде удовлетворена в нашия дебат и съответно законодателна инициатива. Апелирам Ви, ако не решите да оттеглите това, то поне да направите 48 ча́са и за залата, както го направихте за комисия. Благодаря Ви.