Тома Биков

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Славов, уважаеми колеги! Аз нямам никакво съмнение в добронамереността на господин Славов по отношение на първия параграф, който коментира – за това да се изследват нравствени качества, да има подбор на хора, включително и да се декларира членство в тайни организации.

Аз обаче твърдя, че това няма да работи. И тук ще декларирам пред Вас, че аз не съм член, никога не съм бил и никога няма да бъда член на тайна организация – масонска, тамплиерска, каквато решите.

Казвам го, защото, първо, тайна организация… тя колко да е тайна, ако някой си декларира членството в нея? Нея даже така я наричате.

Друг е въпросът, че Вие казвате: „Те се знаят кои са.“ То в България затова държавната тайна е държавна, защото я знае цялата държава, нали. Те такива са ни и тайните организации – всички знаят кои са вътре. Но да ги караме през закон да декларират членство в тайна организация, според мен това ще създаде неработещ текст. Не е проблем да се запише. Проблемът е обаче, че ние много често записваме текстове, които не могат да се приложат.

Нравствеността не може да бъде проверена по документи. Аз съм категоричен в това. И затова работещият момент по принцип е да се носи политическа отговорност за назначенията. Когато избираш някого, той може да е с нравствени качества към момента на избора и след четири месеца да се окаже, че се е самозабравил – виждали сме всякакви случаи. Ти носиш политическа отговорност за това и я поемаш с лицето си, а не като казваш: „документите бяха такива и ние затова сме се доверили“. Да не си се доверявал.

Затова аз съм привърженик, колкото и непопулярно да звучи, парламентът и в рамките на парламентарната република всяка партия, която прави предложение, да си носи отговорността след това. Ако е сбъркала, да се знае кой е сбъркал, а не после да имаме възможности да се оправдаваме с документи, че някой е декларирал например, че не е масон, пък той бил масон.

И ще завърша с това: Хегел казва, че правото, което не се прилага, е неправо. Един закон да не се прилага, е по-лошо, отколкото изобщо да го няма.

И затова моето мнение е, че трябва да минем по традиционния парламентарен момент – когато се излъчват регулатори, членове на органи и така нататък, на първо място, да става ясно чия е политическата воля.

Мисля, че в този парламент ще бъде доста ясно чия е политическата воля за излъчването на такива органи.