Росица Кирова

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Ще направя изказване по няколко от членовете, които обсъждаме в момента. Първо, започвам с чл. 70 – поправките, които са свързани с оценката за съответствие. По този член имам един риторичен въпрос и той е свързан с това чия ще е преценката и на базата на какво ще се основава тази преценка дали представеният доклад за съответствие съответства на заложената методика. Защото в законодателството, което е предлагано от народните представители до момента, винаги има – съгласно приложената методика в края на нашия правилник, една таблица, която казва по какъв начин трябва да съгласуваме законодателството, което предлагаме. То е много простичко – с конкретни инструкции, методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите, има елементи на оценката и има дадена отстрани примерна аргументация.

Елементите на оценката обаче не ограничават това, което народният представител би могъл да покаже или да посочи, но много често тази оценка може да не бъде изчерпателна. Съгласна съм с това, но въпросът е чия ще е преценката кой законопроект на базата на този критерий да бъде отхвърлен и кой не. И това е първият ми въпрос по чл. 70.

Обръщам се към Вас, господин Витанов, с най-добри чувства. Абсолютно съм съгласна, че ние с тези предложения, които приемаме, всъщност нямаме намерение да ограничим законодателната инициатива и възможността – как да кажа, възможността да бъдат обсъждани всички предложения, които са направени изчерпателно, но на практика, се оказва, че ние приемаме норма за изключенията, защото случаите, в които толкова много се бърза, всъщност са изключения и би трябвало да предположим на базата на нормалната парламентарна практика, че такива случаи ще бъдат изключения. Не оспорвам, че такива случаи няма – да, има такива случаи.

И понеже Вие казахте, че не съкращаваме сроковете за разглеждане на законопроектите, искам да Ви обърна внимание, че в чл. 72 – като начало, първо е много хубаво, че се чухме в Комисията и че там все пак заложихме един срок, който да не е 24 ча́са, а да бъде 48 ча́са от получаването им от членовете, но в чл. 73, което е абсолютно нелогично, защото касае предложенията за съкращаване на 72-та ча́са от момента на предоставяне на докладите преди началото на заседанието, на което те ще бъдат разгледани, този срок, първо, е заложен в редакцията на Комисията като 24 ча́са. Първата забележка.

И второто нещо, на което никой от преждеговорившите не обърна внимание, затова ще си позволя да го спомена. В чл. 73 – и затова излязох с Проекта за доклад, има един текст, на който никой не обръща внимание, а текстът след първото изречение – второто изречение е: същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите на второ гласуване.

И сега, теоретична хипотеза. Представете си, че е изготвен доклад за второ гласуване, който има 100 параграфа. Срокът, който ние сме задали, е 24 ча́са преди разглеждането в зала да бъде представен докладът. Този срок може да е 72 ча́са, 78 ча́са, а може да бъде и 10 дни, но всъщност минимумът, който залагаме, е 24 ча́са, което създава възможност и предпоставка винаги на 25-ия час или при изтичане на 24 ча́са, независимо от това, че докладът е обширен и законопроектът е сложен, сериозен и изисква наистина сериозна подготовка по всички параграфи, той да бъде разгледан 24 ча́са, след като е внесен докладът, защото текстът касае и второто четене.

Във връзка с това аз Ви предлагам да помислите за промяна, която да даде възможност, да речем, тези 24 ча́са да станат поне 48 ча́са, както го приехме в Комисията. По чл. 72 това е предложението, което правя, ако не се съгласите да оставите стария текст. Говоря за чл. 73, защото ние приехме промяната в чл. 72 в Комисията, оттеглихте предложенията, обединихме се, но след това не направихме същото за чл. 73. Много е важно сроковете между първо и второ четене да дават възможност за добра и качествена подготовка, която включва и експерти много често, допитване до различни неправителствени организации, както и до различни институции от народните представители. Така, това е по чл. 73.

По чл. 77 ние постигнахме едно съгласие, което за мен е изключително важно: да бъдат разглеждани законопроектите, които са по една и съща материя, заедно, тоест да не могат да бъдат разделяни, каквото беше Вашето първоначално предложение. Аз ще се обоснова защо не съм съгласна с предложението докладът да е един, въпреки че това е текстът, който беше приет от Комисията, защото едва дали ще спести време.

Но си представете, когато на първо четене имаме шест законопроекта по една и съща материя и те бъдат обединени в един общ доклад, а разделянето им след това за гледане на второ четене и яснотата, която може да получи народният представител, когато иска да се запознае с това, което е било прието от тези законопроекти на първо четене, ако са разделени, е много по-голямо улеснение на народните представители. Нищо фактически не се променя от същността на работата на сътрудниците на Комисията и даже мисля, че за тях е много по-удобно да правят доклада законопроект по законопроект, дори когато са по една и съща материя.

Последният ми въпрос към Вас като вносители е по чл. 80. Това, което мен лично ме притеснява в чл. 80, е възможността и въвеждането на една неяснота, свързана с дефиницията за свързани текстове и изказване по една и съща тема. Предполагам, че ще отнеме време да осъзнаете, че по този начин всъщност затруднявате и председателя на Народното събрание, но пък практиката определено ще покаже, че създавате възможност за изключително много спорове и така (показва) – обърнати към председателя с Правилника, да му обясняваме, че материята всъщност, колкото и да звучи еднакво, не е една и съща, че имате нещо друго предвид, което искате да кажете, и целеният ефект от съкращаването на срока всъщност в никакъв случай няма да бъде постигнат, напротив, ще създаде възможност и ще създаде предпоставки за много спорове, които ще бъдат ненужни в залата.

Във връзка с това аз не получих отговор в Комисията по какъв начин ще се преценява тази свързаност на текстовете, кой ще преценява – експерт в комисията. Представете си един сериозен дебат, в който ще се налага на председателя по различни текстове да обяснява доколко са свързани, как са свързани те и дали предложението вече е било обосновано по друга точка, прощавайте, по друг параграф в съответния законопроект, и Ви предлагам да се откажете изобщо от тази редакция и да остане редакцията на Правилника такъв, какъвто беше по вносител. Благодаря Ви.