Петър Витанов

Благодаря Ви, господин Председател, и на Вас, господин Василев, че се включвате в дебата съвсем сериозно. Темата действително е значима.

Без съмнение, парламентарният контрол е една от най-важните функции на Народното събрание и ние много прецизно сме се опитали да не нарушим ролята на парламентарния контрол в дейността на легислатурата. Затова не правим промени нито в парламентарните въпроси, нито в питанията, нито в разискванията, още по-малко в блицконтрола, който – поздравявам Ви – се оказа една добра мярка. Дава възможност за непосредствени отговори, и то въведена във време, в което, можем абсолютно да си кажем откровено – министър-председателят се пазеше и се осигуряваше един чадър от тогавашното парламентарно мнозинство. А пък аз съм свидетел и на по-ранна подобна практика.

Идеята да отпаднат изслушванията, не се поражда от друго – смятам, че парламентарният контрол – като 30% от времето, е повече от достатъчен, за да изпълни ролята си.

Смисълът на изслушването по чл. 47, 48, изобщо смисълът на деня на опозицията е да може да предложи точки от дневния ред, които не са влезли, по една или друга причина, в програмата на Народното събрание – да даде възможност на опозицията да внесе точките, законодателните предложения, които счита за важни и значими, а не толкова изслушванията. Изслушванията биха могли да се правят по всевъзможни други начини посредством 35-годишната практика.

Нещо повече, преди изслушвания не е имало възможност да се правят в дните на опозицията. Това е едно относително нововъведение, тоест повече от 30 години практика изслушванията не са били част от тази палитра от възможности, която опозицията има в своята първа сряда на месеца. Така че това е смисълът според мен – в деня на опозицията да могат да представят своите законопроекти, по една или друга причина невлезли.

А иначе изслушванията – да, като част от парламентарния контрол – продължават да бъдат такива. И нещо повече, ние адмирираме и блицконтрола.