Петър Витанов

Благодаря, господин Председател.

Действително ние вече сме на финала на Правилника и този, мисля, остана един от малкото полемични текстове. Ако ми позволите, аз взимам повод от Вашите думи, господин Славов, и съм склонен да направим една техническа корекция и редакция, за да добавим „държавните и общински дружества“, тъй като нашата цел не е да прикрием някого. Ние кметове нямаме, най-малкото, но не това е било целта изобщо в ограничението на чл. 139. Ние имахме възможности многократно да говорим. И да, действително направихме опит да ограничим, но не да ограничим достъпа до информация, а достъпа до злоупотреба с този член, защото си давам сметка, че народните представители трябва да могат да ползват информацията, за която по същество не виждам необходимост да пише „писмени документи“, защото информацията очевидно няма да е устна. Става дума за писмена информация, така че по същество това поне е моето тълкуване в така направената корекция по време на заседанието на Комисията, но идеята не е да възпрепятстваме народните представители да черпят информация за нуждите на своята дейност. Идеята е да възпрепятстваме всеки опит за злоупотреба, защото такива имаше много, многократно, включително хора от различни политически партии, които използват може би лични контакти или личен друг интерес, за да предоставят информация на едно или друго място. Още повече, казвам Ви, другата причина беше, че има множество малки администрации, които нямат капацитет да отговорят на изискванията на народните представители, които искат не просто информация, модифицирана такава, не просто справки, а искат модифицирани. Казвам го като човек, който е работил в малка община, че това изключително много затруднява дейността на съответното ведомство, ако трябва да отдели дни в събиране на документи, на определен тип справки, които много съмнително за какво после се използват, но в името на консенсуса… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Извинявайте. Приключвам.

В името на консенсуса оставихме и това да се различава от ЗДОИ – 14 плюс, оставихме 14-дневния срок, и смятам, че успяваме да намерим онова златно сечение по чл. 139, което да удовлетвори всички. От една страна, да, да се ползва информацията, и същевременно да се знае, че депутатът не е привилегирован. Той не може да ходи като генерален директор с картата и да влиза, където си пожелае, но може да черпи информация за нуждите на своята дейност. Благодаря Ви.