Костадин Костадинов

Благодаря, госпожо Председател.

Едно от нещата, които бяха коментирани не само в хода на кампанията, но още преди, в предишни парламенти, винаги е било свързано с правилното разпределение на работата на държавните институции и на парламентарните комисии, които до голяма степен ги дублират.

В предишните парламенти имаше много лоша практика на роене на комисии. Някои от тях бяха създавани специално за един човек. Имаше една такава Комисия по конституционни въпроси, която беше отделена от Комисията по правни въпроси. Тя беше създадена специално за Христо Иванов и в рамките на осем месеца не заседава нито веднъж. Сега от едната крайност на роене и пъпкуване на комисии, създавани за конкретен човек, виждаме, че отиваме в другата крайност, при която се закриват изключително важни комисии. Мотивът, че Комисията по демографска политика трябва да бъде закрита, защото нейната функция до голяма степен се дублира с тази на Комисията по труда и социалната политика, съответно няма отделно министерство и поради тази причина Министерството съвсем спокойно може да върши работата, която му е определена според Закона и Конституцията на страната, поради тази причина Комисията по демография може да бъде върната в Комисията по труда и социалната политика, не е достатъчно добре аргументиран. Защото по същата логика, ако трябва да разсъждаваме, трябва да бъде закрита и Комисията за българите зад граница, защото имаме Министерство на външните работи, следователно имаме и Комисия по външните работи. Разбира се, слава богу, засега никой не говори това, поне засега, но са се чували думи и в тази посока.

Същевременно виждаме комисии, които са абсолютно неработещи и излишни и които в този състав на Народното събрание ще продължат да работят, като Комисията по иновации и дигитална трансформация. Тя вече се казва „и дигитална трансформация“. В Четиридесет и седмото народно събрание имахме едно министерство, което отговаряше за климатичните промени. В буквалния смисъл на думата имахме министър, който беше началник на водопад – в буквалния смисъл на думата. Сега не знам какво точно ще се разглежда в Комисията по иновации и дигитална трансформация. Аз се абстрахирам въобще от самите думи в названията, защото вместо иновации можеше да се използва българската дума „нововъведения“, „изобретения“, но все пак сме забелязали от ВЪЗРАЖДАНЕ, че в българското Народно събрание българският език не е на особена почит.

Ако говорим за други такива комисии, защо да не споменем и Комисията по младежта и спорта? Преди 15 години, даже и повече, всъщност преди 20 години се създаде специално едно министерство в България, когато Сакскобургготски дойде на власт – за неговия приятел Васил Иванов – Лучано. Значи не само сме имали комисии, създавани за един човек, но сме имали и министерства, създавани за един човек. Такива имахме и в последните няколко години. Едно такова министерство беше създадено за бившия народен представител и бившия министър Лорер.

Като заговорихме за създаване на нови комисии и факта, че те действат като огледални образи на министерства, трябва да припомним и друго – че пак преди около 10 – 15 години имахме едно голямо министерство, което се казваше Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. След това то започна да се пъпкува и се създадоха Министерство на икономиката, Министерство на енергетиката, Министерство на туризма. Аз съм разговарял с много български предприемачи, винаги съм ги питал какво точно им помага Министерството на икономиката. Огромната част от хората даже не знаят къде се намира то. На практика, един уредник на висши държавни позиции, добре платени – политически санаториум за политически пенсионери.

Ако трябва да върна лентата още по-назад, няма как да не припомня и нещо друго – че във времето до 1944 г. пък Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването са били едно министерство, което се е наричало Министерство на общественото здраве. И като отидете в Министерството на здравеопазването, ще видите, че там стоят на стената бившите министри на вътрешните работи, някои от които парадоксално съдени от Народния съд, като Дочо Христов. Най-важният въпрос обаче е даже не толкова колко ще бъдат комисиите и как ще бъдат формулирани техните названия и наименования, а какви ще бъдат функциите им и колко ще работят. Защото в Народното събрание многократно сме ставали свидетели на това как важни комисии не работят и не се свикват въобще. Пример: Комисията по външна политика, когато неин председател беше Бойко Борисов – тя се свика един-единствен път за целия мандат на тогавашното Народно събрание, в края на Народното събрание, в последните два или три дни от работата му, и то по изричното настояване и след подписка, която беше направена тогава от нашите представители на ВЪЗРАЖДАНЕ в тази комисия, за да се приеме една декларация, с която да се подкрепят българите в Македония.

Обратно – Комисията за българите в чужбина пък е комисията, която е заседавала може би най-активно в последните години. Без значение кой е бил председател, между другото, винаги изключително активно е заседавала.

За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ Комисията по демография е изключително важна, защото най-важният проблем, който държавата има, е демографският проблем. Лошото е, че правителството подходи изключително небрежно към този проблем и към този въпрос, ограничавайки се с декларации: ние ще решим този проблем, ние обръщаме огромно внимание, ние не го подценяваме, трябва да има хоризонтални политики. Дотук добре, ама тези неща ги слушаме десетилетия вече. И точно поради тази причина Комисията по демография беше един от малкото добри лъчове надежда в тази посока в последните години, защото показа, че в Народното събрание поне може да се формулира някаква политика към този проблем. Макар че – и с това ще завърша – Комисията по демография беше направила една кръгла маса, на която събра най-добрите умове на България – специалисти, академични личности, изследователи на демографския проблем, в комбинация с държавни чиновници и служители на кръгла маса, която трябваше да формулира проблеми и решения. Те бяха формулирани, бяха изпратени в Министерството и потънаха и умряха там. За съжаление, сега с ликвидирането на тази Комисия по демография тази политика не просто ще бъде затвърдена – тя ще бъде узаконена. Аз няма да призовавам за преосмисляне на позицията, защото е ясно, че след като мнозинството го е приело в Комисията, няма да се съобрази сега с мнението на опозицията, но просто ще предупредя: денят си личи от сутринта. След като от самото начало сегашното мнозинство на „Прогресивна България и правителството на Радев започват по този начин, това означава, че демографията им е най-последният проблем, който предвиждат за решаване.