Весела Момчева-Таун

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми народни представители! В навечерието на 1 юни традиционно говорим за децата с много обич, усмивка, пожелания и красиви думи. Но истината е, че отношението към децата не се измерва с празнични декларации, а с решенията, които вземаме всеки ден в тази зала. Като майка на две деца, знам колко важно за всеки родител е не само какво дава на детето си у дома, но и в каква среда то ще расте извън него. Дали ще получи качествено образование? Дали ще се чувства защитено? Дали ще има реални възможности и перспективи в собствената си държава?

Днес българските деца растат в свят на несигурност, агресия, дигитални зависимости, обездвижване, социални неравенства и формална подкрепа. Все по-често виждаме тревожни сигнали – език на омраза между тях, насилие в училище, липса на достатъчна грижа за психичното здраве, страхове и несигурност сред младите. И ако искаме да бъдем честни към обществото, трябва да признаем, че държавата все още реагира по-често след проблемите, отколкото превантивно.

Семейството дава обич, възпитание и опора. Но сигурността на средата, доверието в институциите, достъпа до образование и здравеопазване и усещането за бъдеще зависят и от държавата и от решенията, които вземаме тук в Народното събрание. Затова темата за децата не бива да присъства в дневния ред само по празници. Тя трябва да бъде част от всеки сериозен разговор за бюджета, за образованието, за регионалните неравенства, за здравеопазването и за подкрепата към младите семейства. Защото децата не се нуждаят от идеология. Те се нуждаят от държава, която работи. Държава, която създава сигурност, справедливост и има реална ангажираност.

И може би най-важният въпрос днес е не какво ще кажем на децата на 1 юни, а каква България ще им оставим на 2 юни, на 10 юни или след четири години. Позволете ми една перифраза. Всичко важно за нас го превръщат в нещо незначително – всяка идея, мечта, това е матрицата – казва героинята Бъгс в едноименния популярен филм. Нека с обединени усилия преодолеем матрицата, която омаловажава важни аспекти от грижата за децата и младите семейства.

По повод Международния ден на детето пожелавам на всички български деца здраве, спокойствие и възможност да растат с увереност, че имат бъдеще в България. А на нас като народни представители пожелавам обединение в посока дългосрочно мислене, поставящо интереса на следващите поколения пред краткосрочния политически шум. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)