Господин Трифонов, благодаря за репликата. Аз гледах на живо заседанието на Комисията. Вие и там направихте искане за разделно гласуване и Вие единствено от Комисията, от „Прогресивна България“, подкрепихте предложението за това пълномощниците да декларират участието си в такива сделки. Тогава беше изразено, ако помните, едно становище от директор на дирекция „Правна“ в Министерството на правосъдието, че с това предложение се презумирало недобросъвестност, а пък нормативните актове, когато се пишели, се презумирало добросъвестност. Аз не съм съгласен, имаме си цял Закон за административните нарушения и наказания, който презумира недобросъвестност. Наред с това си имаме Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс, които също презумират недобросъвестност – затова са и написани, и са съставени. Така че не споделям тогавашното становище.
Аз Ви благодаря за подкрепата все пак, че само Вие единствен от Вашата парламентарна група ще подкрепите това предложение. Продължавам да считам, че се бъркате и че в текста на чл. 63, липсва възможност за деклариране на пътуване. Там единствено е посочено – когато не са платени със собствени средства, което е съвсем различна хипотеза.
По отношение на правата, които посочихте и по отношение на решенията на Комисията, че те може да съдържат данни, държа да Ви кажа, че решенията на КПК, която Вие възкресявате, те бяха публични. Конкретното решение, което цитирах по отношение на установения конфликт на интереси, беше 25 страници. Имаше абсолютно пълна информация за публично решение, публично оповестено. Не мисля, че има какво да крием, но по-подробни съображения ще развия в следващата глава, където са направените от мен предложения в тази насока. Благодаря Ви.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: