Петър Петров

Благодаря, госпожо Председател.

Три са предложенията, които съм направил, по които ще взема отношение.

Комисията, която възкресявате и която не е работила през последните две години и половина, няма да работи. Защо? Защото двете основни групи дейности на Комисията няма да бъдат извършвани – дейността по разследване на корупция и дейността по установяване на конфликт на интереси. Първата ще обсъдим после, когато бъде прочетена главата с Преходните и заключителните разпоредби в частта с промените в НПК.

Но по отношение установяването на конфликт на интереси винаги ни е притеснявало обстоятелството, че Комисията отказва да образува проверки за конфликт на интереси. През първата година от нейната дейност, 2024 г., получените сигнали за конфликт на интереси срещу лица, заемащи публични длъжности, са били 454. Забележете, 221 са отказите, или горе-долу половината са отказите на Комисията да образува проверки за конфликт на интереси. Установила е конфликт само с 18 решения.

През следващата 2025 г. получените сигнали са нараснали на 576, а 183 са решенията, с които отказва да се образува проверка за конфликт на интереси. Именно тези общо 400 случая, отказа на Комисията ни притесняват. Защо? Защото Вие възпроизвеждате текстовете на тогава действалото законодателство, възпроизвеждате го и сега. И как очаквате да се постигне по-различен резултат?

Нали разбирате, че една голяма част от тези 400 отказа, постановени от Комисията, да образува проверка за конфликт на интереси са незаконосъобразни? И какъв е проблемът? Проблемът е липсата на съдебен контрол.

Именно това предлагаме с нашето предложение – в случаите, когато имате за две години около 400 отказа за образуване на конфликт на интереси срещу лица, заемащи публични длъжности, лицето, което е подало сигнала, да може да оспори по съдебен ред тези откази и съдът да разгледа в закрито заседание, за да се спази тъй наречената конфиденциалност и за да не се изнасят данни по тези решения. Да може съдът да върне обратно на Комисията и да каже: според мен не са направили нищо, защото защитавате това лице, което заема публична длъжност и евентуално има конфликт на интереси; хайде сега да си довършите проверката, като Ви дадем мотивирани указания за спазване на Закона.

Ето това искаме ние – да има такава възможност по отношение на тези около 400 отказа, за голяма част от които считаме, че са били незаконосъобразни.

Няма как да очаквате Комисията да стигне до решения за конфликт на интереси, ако тя не образува съответните производства. Защо? Защото покрива сигналите и ги хвърля в коша, образно казано. Такава е статистиката. Замислете се, от 250 проверки годишно само 18 са установените конфликти на интереси. Има нещо гнило, а Вие възпроизвеждате същия текст на Закона.

Именно затова ние считаме, че следва да има съдебен контрол върху тези актове, с които се прегражда въобще извършването на проверка за конфликт на интереси. И това е един огромен проблем на Комисията, и затова тя няма да работи. Вие няма да борите конфликта на интереси, ако приемете предложението на вносителя.

Следващото предложение, което сме направили, касае въвеждане на изрично задължение на служителите на Комисията, когато са получили сигнал от даден гражданин, да му разяснят какви са неговите права и възможности за защита, защото няма как да стимулирате българските граждани да подават сигнали за корупция, когато са видели данни за такава или за конфликт на интереси, ако Вие не им разяснявате правата и не им казвате, че те имат възможност за защита. Даже сте определили и мерки в следващия член за защита.

Това е един огромен проблем, който е бил дискутиран в предходните разглеждания на идентичния закон, който сега възпроизвеждате. И тогава беше застъпено общото мнение, че наистина е необходимо, когато е подаден сигнал, сред всичките други съобщения, които се правят до лицето, подало сигнала, служителите на Комисията да му кажат: имаш такива права, имаш такива възможности за защита, такива мерки може да поискаш да бъдат взети по отношение на теб.

Само тогава бихме дали сигурност на лицата, на българските граждани да подават сигнали за корупция срещу лица, заемащи публични длъжности.

И последното предложение, което има връзка с предходното. Забележете какъв е текстът на чл. 108 по вносител: в особени случаи по искане на председателя на Комисията, а не по искане на лицето, което е подало сигнал и се чувства застрашено, защото е подало сигнал за корупция срещу някой, който заема висша държавна длъжност, Комисията може да потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

Това, че Комисията ще потърси съдействието на Министерството на вътрешните работи, по някакъв начин гарантира ли, че ще бъде предоставена мярка за защита на лицето, подало сигнала? По абсолютно никакъв начин. МВР ще каже: да, потърсихте ни, благодарим Ви.

За мен този начин на изписване на чл. 108 по никакъв начин не гарантира възможността за вземане на мерки за защита на лицето, което е подало сигнал за корупция срещу някой, който заема висша държавна длъжност.

Именно затова ние сме направили две промени в този член. Първата е не само по искане на председателя на Комисията, а включително и въз основа на отправена до него молба от лицето. Лицето, което е подало сигнал, да има възможност да подаде една молба до председателя на КПК и да каже: чувствам се застрашен, моля Ви, потърсете съдействие от МВР, за да ми осигурят мерки за защита, защото съм подал сигнал за огромна корупция срещу еди-кой си висш държавен функционер.

Това трябва да е изрично записано в Закона, да може да става и въз основа на негова инициатива. Лицето, подало сигнала, да може да инициира процеса по защита.

И на следващо място, Министерството на вътрешните работи да взема мерки за защита на това лице, ако са налице основанията за това, а не просто да запишете в Закона, че Комисията може да потърси съдействие от МВР. Това, че ще потърсите съдействие от МВР, по никакъв начин не Ви гарантира, че лицето няма да бъде застрашено.

Именно затова считам, че по този начин чл. 108 няма да работи и българските граждани няма да имат стимул да подават сигнали за корупция срещу висши държавни функционери именно поради страх от евентуално тяхно преследване и от невъзможността да им бъдат осигурени мерки за защита. Благодаря Ви.