Петър Петров

Благодаря, госпожо Председател, и на администрацията за съдействието.

Изказването ми е по предложението по § 17. За да има ефективна борба срещу корупцията и разкриването на корупционните престъпления, трябва цялата верига от подаването на сигнал, извършване на проверка от Комисията, образуване на досъдебно производство от прокуратурата, внасяне на обвинителен акт, постановяване на съдебно решение, което да влезе в сила, да бъде извървяна. Няма как това да се случи, ако още в първоначалните етапи се прегражда пътят за ефективно разследване на корупционни престъпления.

Защо го казвам? Защото, като възкресявате неработилата Комисия със същите текстове на същия закон, който беше отменен януари месец тази година, създавате основа за следната статистика, която и към момента се е проявявала в действията и бездействията на Комисията. От 413 прокурорски проверки за евентуално извършени корупционни престъпления има постановени 330 отказа за образуване на досъдебно производство. От 493 през 2025 г. прокурорски проверки за евентуално извършени корупционни престъпления от лица, заемащи публични длъжности, има 336 постановени отказа от прокуратурата. Статистиката е, че в нито един от тези случаи или общо над 600 отказа за образуване на досъдебно производство от прокуратурата не са били обжалвани, оспорени от Комисията за противодействие на корупцията. Нито един път! Сега Вие възстановявате това правомощие на Комисията за противодействие на корупцията, ако пожелае да обжалва отказите на прокуратурата. Както не го е правил в тези 600 случая за две години и половина, така няма да го направи занапред. Няма как да имате досъдебни производства за корупция, ако те не бъдат образувани. Няма как те да бъдат образувани, ако дейността на прокуратурата не е подлежала на последващ контрол.

И къде е фрапантното нещо, което създавате с новия чл. 213б? Създавате процедура, при която, забележете, Комисията, ако желае да обжалва отказите на прокуратурата, а те ще са 200 или 300 годишно, пред съответния първоинстанционен съд. Сегашната разпоредба на чл. 213б, ал. 1 от НПК дава възможност на лицето, подало сигнал за извършено престъпление, да обжалва отказа пред горестоящата прокуратура. И сега има два варианта. Вие създавате различна процедура тогава, когато прокуратурата изпрати препис от постановлението за отказ на Комисията, и се получават две едновременно течащи процедури? Лицето, което е подало сигнала за извършено корупционно престъпление, ще го обжалва пред горестоящия прокурор, а в същото време Комисията, получила препис от постановлението, ще го обжалва пред съответния първоинстанционен съд. Единият ще върви по чл. 213, ал. 1 от НПК, другият ще върви по новия чл. 213б от НПК. Това е едната възможност, която Вие сте създали.

Ако тази възможност не е налице, то тогава Вие сте забранили на лицето, подало сигнал за корупционно престъпление, да го обжалва пред горестоящия прокурор и сте оставили единствената възможност на Комисията, а не на лицето, подало сигнала, както във всички останали други случаи по НПК, възможност на Комисията да оспори този отказ за образуване на досъдебно производство. Какво означава това? Че казвате на българското общество следното: „Уважаеми български граждани, Вие можете да подавате сигнал за всякакви престъпления от целия спектър на Наказателния кодекс – за кражба, за измама, за телесна повреда, за убийство, и ако прокуратурата откаже да образува досъдебно производство, Вие можете да обжалвате тези откази. Но не подавайте сигнал за извършено корупционно престъпление срещу лице, заемащо публична длъжност. Защо? Защото Вие няма да можете да обжалвате отказа на прокуратурата, който ще бъде постановен“.

Това им казвате Вие. Ако им казвате нещо различно, ако сте създали друга процедура, при която паралелно да могат да вървят процедурите по чл. 213, ал. 1 и чл. 213б, които създавате, излезте на трибуната и го кажете, за да е ясно кой какво може да оспори. За мен прилагате втория вариант, при който само и единствено Комисията за противодействие на корупцията може да обжалва отказ на прокуратурата по тези 26 члена от Наказателния кодекс, които Вие подробно сте описали. И е нещо, което тя не е правила в около 600 случая за последните две години и половина. Е как ще борите корупцията по високите етажи на властта? Не, Вие не я борите в момента. Защо? Защото не сте се поинтересували, че тази комисия е бездействала досега и не само това, Вие преграждате пътя на лицето, подало сигнал за корупционно престъпление, да може да го обжалва. Просто защото създавате един специален ред и това е недопустимо в Наказателния процес. Как може да се оспори всеки един отказ, образуван на досъдебно производство за всякакво друго престъпление – само за корупционно престъпление сигналоподателят, жалбоподателят не може да оспори отказа на прокуратурата? Абсурдна ситуация създавате в момента с така предлагания и приеман чл. 213б. Защото аз не вярвам, че Вие създавате две алтернативни процедури, при които по едно и също време сигналоподателят жали на горестоящия прокурор, а пък Комисията в същото време жали пред съответния първоинстанционен съд. Защото би се получила колизия между съответните актове на магистратите.

Именно затова ние няма да подкрепим текста на предлагания § 17 по вносител и съм сигурен, че ако на тази комисия е писано да започне своята работа, още в първите месеци ще се получи съответният проблем с приложението на Наказателно-процесуалния кодекс, който в момента според мен изменяте, без да знаете въобще какво причинявате на практика.