Атанас Славов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моето изказване е по чл. 6 и чл. 7 от Законопроекта, именно конституирането на Комисията за противодействие на корупцията. Предложеният модел в Законопроекта е много по-балансиран и даващ гаранции за независимост, отколкото беше моделът, предложен в предишната комисия и предишния Закон за противодействие на корупцията.

От „Демократична България“ системно сме застъпвали тезата, че именно независимостта се постига тогава, когато различни органи избират или номинират представители за членове на подобни специализирани органи – не само за Комисията за противодействие на корупцията, и за други органи. Именно предложеният модел – един член да се избира от Народното събрание, един да се назначава от президента, двама да се избират от общите събрания на Върховния касационен и Върховния административен съд, един да се избира от Висшия адвокатски съвет – създава този необходим баланс между различните органи, така че да няма концентрация на власт, да няма свръхполитизация.

От „Демократична България“ сме правили подобни предложения за конструиране на орган за противодействие на корупцията още в Четиридесет и петото народно събрание, обосновавали сме ги и в писмени текстове. И е важно, че Министерският съвет е избрал този подход за конституиране на органа. Това означава, че дори парламентарното мнозинство няма да има пълен контрол върху членовете на Комисията. Тоест една от първите гаранции за независимост на този орган като че ли е постигната на законодателно ниво. И може би дотук свършват позитивните аспекти на конструиране на органа.

Защо казвам, че свършват? Защото един преглед на последните 20 години – опити на Народното събрание да конституира независими специализирани органи за противодействие на корупцията: първоначално беше Комисия за противодействие и установяване на конфликт на интереси, после беше Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, цялата история на подобен тип независими антикорупционни органи – забравих БОРКОР, ако си спомняте, също имаше една такава дирекция в Министерския съвет – показва една системна грешка. Дори създадени първоначално като независими, специализирани органи, в един момент попадат в зависимости. В един момент членовете на органа, съответните инспектори, които осъществяват функции в рамките на правомощията на органа, попадат в зависимости – кога от политически партии, кога от олигархични или директно престъпни лобита. И това е проблем на средата, не е проблем на правната рамка само.

Тоест ние да си даваме ясна сметка, че дори конституирайки формално независим орган по този начин, с правилните съотношения, правилните баланси, вероятността той и членовете му да попаднат в някаква форма на зависимост всъщност е много голяма. Тоест от самото начало трябва да свети червената лампичка.

И само ще припомня печалната слава на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси – този първи орган за установяване на конфликт на интереси, който стана известен, ще си спомните с какво – неговия председател и тефтерчето на председателя Златанов, в което той си беше записвал чинно кой да бъде ударен, кой да бъде защитен. И си пазеше тефтерчето в касата в кабинета си. И в 2013 г., когато арестуваха тогава Златанов, намериха и тефтерчето, а после прокуратурата така се погрижи за тефтерчето, че то изчезна. Тоест основното доказателствено средство за корупция, за търговия с влияние, за злоупотреба с власт, в което дори, ако си спомняте, имаше едни интересни инициали – ДП, които бяха направени на 10 и бяха прожектирани на филмчета, и така нататък. Това тефтерче изчезна и после не стана ясно какво се е случило – очевидно унищожаване на доказателство. Така или иначе тогавашният председател понесе своята отговорност. Беше осъден, с влязла в сила наказателна присъда. Един от малкото случаи на понесена отговорност за търговия с влияние, корупция, злоупотреба с власт.

Съдбата на КПКОНПИ знаем каква беше. Съдбата на КПК, на последния такъв орган – миналата година закрит заради злоупотреба с власт и политически мотивирани разследвания.

Така че първата стъпка е направена от гледна точка на конституирането на конструкцията на органа, но нека това не ни успокоява. Пробиви в ръководството могат да се случат във всеки един момент. Гаранциите за почтеност и интегритет колкото и да са силни на законово или процедурно ниво, в крайна сметка зависят от това, което се нарича човешка природа. А хората лесно изпадат под влияние, зависимост, могат да бъдат лесно компрометирани – ако не те лично, техните роднини, техните деца и така нататък.

Молбата ми е – ние ще подкрепим тази част от Законопроекта, разбира се, със създаването на органа, с конструкцията, която е предложена, но червената лампичка трябва да свети през цялото време. Благодаря Ви.