Александра Стеркова

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера отдадохме почит пред паметта на Христо Ботев – поет, революционер, публицист. Човекът, който превърна свободата в смисъл на живота си и който даде думи на българската жажда за достойнство. Революционерът, който не поиска от другите да платят цената на собствените му убеждения, а сам тръгна пръв към нея.

Ботев не е само историческа фигура, на която се прекланяме веднъж годишно. Той ни напомня, че убежденията имат стойност само когато сме готови да ги защитим, а несправедливостта не изчезва сама, ако се правим, че не я виждаме. Той не е само образ от учебниците и паметниците. Той принадлежи на всяко време, в което свободата е поставена на изпитание – не само когато има тирания, авторитаризъм, насилие, а и когато хората започнат да свикват с несправедливостта, когато приемат лъжата за нормалност, когато се примирят с убеждението, че нищо не зависи от тях. Днес въпросът е същият: ще бъдем ли свободни граждани, или ще приемем ролята на безучастни наблюдатели на собственото си бъдеще?

Свободата, за която се бори Ботев, не е само национално освобождение. Тя е правото да мислиш и говориш свободно, да критикуваш властта без страх, да не бъдеш зависим от силните на деня. Тя е правото да живееш в държава, в която законът стои над властта, а не обратното. Това е свободата, която демокрацията е длъжна да защитава всеки ден.

Днес живеем в друга България. Живеем в свободна и демократична държава. Част сме от европейското семейство на народите. Имаме права и свободи, за които поколения българи са мечтали. Но това не означава, че свободата е окончателно спечелена, защото всяко поколение трябва да я отстоява отново. Свободата изисква постоянна грижа. Тя изисква гражданска смелост и институции, които защитават закона, а не силните на деня. Изисква общество, което не приема корупцията като неизбежност, изисква хора, които са готови да казват истината дори когато тя е неудобна.

Днес нашите изпитания не идват под формата на поробителна власт. Те идват под формата на безразличие, недоверие, на усещането, че нищо не зависи от нас.

Изпитание е, когато институциите си затварят очите толкова дълго време за нарушения, корупция, престъпления, а след това си прехвърлят отговорността, надявайки се обществото да забрави и да не търси отговорност. И точно тук е нашата отговорност към отстояване на свободата и демокрацията. Наш дълг е да пазим институциите независими и да не допускаме те да служат на частни интереси. Не бива да приемаме корупцията като нещо нормално или неизбежно. А когато доверието на хората е разклатено, отговорността е наша да го възстановим с действия, а не само с обещания. Наша е отговорността да не допускаме хората да загубят вяра, че държавата принадлежи на гражданите, а не на малцината привилегировани, оказали се на власт, защото свободата не съществува без справедливост, така както не съществува без независими институции и без върховенство на правото.

Ботев ни е оставил и друг урок – урока за решителността. Той е знаел какво го очаква, колко са малки шансовете за успех и че може никога да не види България свободна. Въпреки това, това не е разколебало действията му. Във време, в което често сме изкушени да следваме по-лесния път, Ботев ни напомня, че моралният избор рядко е удобен. Напомня ни, че понякога най-важното политическо качество е не способността да се приспособяваш, а способността да отстояваш принципите си. Именно тук се крие и смисълът на неговата непримиримост – непримиримост към несправедливостта, към произвола, към страха, към подмяната на истината. Това е непримиримост, от която и днес българското общество има нужда. Защото демокрацията не се защитава сама – тя се защитава от хора, които са готови да поемат отговорност; от хора, които са готови да платят цената; от хора, които разбират, че свободата не е наследство, което просто получаваме, а дълг, който сме длъжни да предадем нататък.

Ботев плати най-високата цена! Затова почитането на Ботев не е просто акт на историческа памет. То е и отговорност към държавата, която сме призвани да изграждаме, към демокрацията, която сме длъжни да защитаваме, отговорност и към гражданите, които очакват от нас не просто думи, а характер, претворен в реални действия. Защото и днес има цена да отстояваш убежденията си, да се противопоставяш на несправедливостта, да отстояваш принципи, когато е по-лесно да замълчиш. И днес има цена да защитаваш върховенството на правото, когато интересите на силните на деня са насочени в друга посока.

И сега, когато почитаме неговата памет, сме длъжни да си зададем въпроса: дали сме достойни за наследството, което ни е оставено? Правим ли достатъчно, за да защитим демократичните принципи? Реагираме ли, когато виждаме злоупотреба с власт или корупция? И готови ли сме да поставим обществения интерес пред удобството на властта? Защото свободата не е състояние, което наследяваме автоматично. Тя е ежедневен избор.

Днес свеждаме глава пред саможертвата на Христо Ботев и пред всички, които са дали живота си за свободата на България! Най-добрият начин да ги почетем е да продължим тяхната битка в условията на нашето време. Битка за свободни граждани, за силни институции, за върховенство на правото, за справедливост, за достойнство, за демокрация. Защото това е същата битка. И защото всяко поколение трябва да намери своята смелост, за да я води!

Поклон пред Христо Ботев! Поклон пред всички български герои, които избраха свободата пред страха и достойнството пред покорството! Ботев достигна място, където думите вече не описват свободата, а самите те стават свобода: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“ Вечна памет! (Ръкопляскания.)