Божидар Божанов

Благодаря, господин Председател.

Това щеше да е един абсолютно технически законопроект, който щеше да мине на едно гласуване анблок, но между първо и второ четене се появи една редакция по същество и тя засегна един отдавна известен проблем, без обаче да го решава, а напротив, задълбочавайки го. И от тази гледна точка и аз направих предложение, така че поне това задълбочаване да бъде малко по-прозрачно и малко по-контролирано, преди да достигнем до реалното му решаване. За какво става дума?

Става дума за възлагането на „Информационно обслужване“ АД на дейности от всички административни органи. Това са IT дейности. „Информационно обслужване“ АД безспорно е необходимо на държавата. Безспорно е необходимо да има системен интегратор, който да се занимава с ключови регистри, ключови системи, ключови процеси. Обаче през годините се получи така, започвайки от 2019 г. – правителството на Борисов 3, задълбочено с едно Решение № 56 от 2026 г. от правителството на господин Желязков, с което всъщност се премина към едно доста грубо заобикаляне на Закона за обществените поръчки. А именно ин хаус възлагане, което обаче не е просто ин хаус възлагане от принципала на дружеството, което е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, а ин хаус възлагане от всички възможни администрации, които Министерският съвет реши, че иска да възлага на „Информационно обслужване“ АД. Това се прави със заобикаляне на Закона. Как? Възложител официално е Министерството на иновациите и дигиталната трансформация или преди това Министерството на електронното управление. Само че се въвежда фигурата на бенефициера на тези IT услуги и реалният възложител е всяка друга администрация, която реши, че нещо ѝ трябва. Тази друга администрация пише заданието, съгласува го с интегратора, плаща парите, накрая получава резултата, така че тя е фактическият възложител. Само че с тия промени това се скрива. Маха се думата „възложител“ и се казва – те ползват дейности, именно за да може да се заобиколи съвсем хубаво в кавички Законът за обществените поръчки. Има други начини, по които това може да бъде решено. Директивата предвижда хипотезата „изключително право“ – може на „Информационно обслужване“ АД да бъде дадено такова изключително право в определени хипотези в нормативен акт – законов или подзаконов, те да бъдат ограничени на база на капацитета на дружеството, така че да се ограничи превъзлагането. Защото при ин хауса все пак с последните промени през 2023 г. ограничихме превъзлагането, доколкото е възможно. С тези промени и превъзлагането продължава да е факт. Тоест разграденият двор се санира на законово ниво. Това не е правилно, не трябваше да се прави между първо и второ четене и решението е с доста по-цялостна уредба на законово ниво, така че действително системният интегратор да си върши добре работата, да има достатъчен капацитет да си я свърши и ключовите системи да не остават на произвола на превъзлагането на други дружества.

От тази гледна точка ние точно този текст няма да го подкрепим. Вместо това трябва да се мисли за по-цялостно решение, за да не се заобикаля, пак казвам, Законът за обществените поръчки през такива еквилибристики като тристранни споразумения, в които де факто възложителят всъщност не е възложител. Благодаря.