Георг Георгиев

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз се опасявам, че ние твърде много симплифицираме разговора и го свеждаме до това едно пролиберално представителство да се опитва да се противопостави на консервативното управляващо мнозинство. Не е само българска тенденция, такава се формира в цяла Европа – крайни проруски и други партии опитват да упражняват такъв тип реторика.

Тук обаче въпросът е доста по-сложен, доста по-многопластов, в голяма степен политически и на следващото място, икономически и стопански, макар че двете теми са неразривно свързани.

Ние вчера подкрепихме проекта за инвестиционен разход, защото вярваме, че това е правилната стъпка. Това е действие, което ще завърши, както и Вие правилно отбелязахте, един многогодишен цикъл, забавен е дори, може да се каже, но предвид политическите несгоди от последните години така се случи.

Това, което обаче пропускаме да кажем, е, че покупката на оборудване, предоставянето на оборудване в много голям процент от случаите минава през одобрение на съответните регулаторни органи в държавите на произход. Това се случва и благодарение на добрите съюзнически и партньорски взаимоотношения, които има с тези държави. Такъв е случаят с Франция, такъв е случаят със Съединените щати.

А ние напоследък, господин Министър, излъчваме доста разнопосочни сигнали и тези разнопосочни сигнали от политически ще започнат да се превръщат в икономически – от сигнали ще започнат да ескалират към проблеми и накрая ще се превърнат в драми.

Аз съм съгласен, че модернизацията на армията не минава само единствено през тези механизми, напълно прав сте. Аз съм представител на политическата сила, която инициира най-големите и крупни модернизации и процеси на модернизация в Българската армия, правилно споменахте F-16, Block 70. Тази зала и проевропейското мнозинство в нея са причината да имаме сделката със страйкърите; са причината да имаме, мисля, едно достойно възнаграждение на служещите в Българската армия; са причината за това – Министерството на отбраната да е едно от най-добре финансираните в страната изобщо.

Всичко това обаче, господин Министър, в последните години е в пряка връзка и е функция от начина, по който България се експонира на европейската сцена. Ние сме част от общата архитектура на сигурност на Европа и света. Това – да сме във фокуса на съюзниците и източният фланг на НАТО да бъде приоритетен за целия алианс, е вследствие на нашите политически позиции, които сме заемали и по темата с помощта за Украйна.

Вие правилно казахте, че предоставянето на помощта невинаги е било обратно осребрявано. Така е. Но това е идеята на солидарността. Това е идеята да сме част от този общ механизъм, който разграничава държавата агресор от нападнатата, от тези, които защитават международното право, и тези, които го нарушават. Така е. И ние се гордеем с това.

Но сега, когато казваме, че спираме помощта за Украйна, а тя далеч не е само военна, тя е военнотехническа, тя е транспортна, тя е хуманитарна… коя точно спираме? И в това, което казвате, че решението на Народното събрание от 2022 г. е едно, изисква, да кажем, че има и решение от 2023 г., което е друго. И тук Вие трябва да ни обясните: спираме, защото просто няма какво повече да предоставим или спираме, защото така сте решили. Има много важен елемент на съдържание в това, което казвате. Едното обслужва целите на публична комуникация във вътрешнополитически контекст, другото не дотам. Защото, ако просто спирате, защото сте предоставили всичко възможно, тогава кажете на Народното събрание, отчетете го, теглете чертата и не се опитвайте да извлечете политически дивидент от това, че сега по някакъв начин сменяте курса на държавата. Ако е обратното, също го заявете. Това е коректно – Вашата политическа сила така мисли, това взима като решение, имате мнозинството да го наложите. Но двете са много различни.

И на трето място, нима някой в тази зала смята, че политическите решения, които се взимат, няма да имат своите последици на международната сцена? Нима някой смята, че Конгресът на Съединените щати, гласувайки почти 1 милиард лимит за ракетите и снаряжението на F-16, които Вие казахте, че няма да купите – не сега, не другата година, а никога, няма да отекне някъде? И нима смятаме, включително и Украйна, която правилно споменахте – купува оръжие от България, няма да си направи сметка тази държава, нейните фирми и компании принадлежат ли към блока на приятелите, от които можем да пазаруваме, или не. Това го казвам в смисъла на стопанското измерение на Вашите действия.

Така че във всичко това има една непрекъсваема логическа линия, която много бързо ще усетите как се прелива.

И не на последно място, моля Ви, нека сигналите и посланията, които извършвате, да имат поне относителна консистентност. Защото поне аз като човек, който се стреми да наблюдава двете институции, към които моята експертиза има пряко отношение – външната политика и отбраната върви в известен смисъл с нея, се обърквам. Външно министерство казва – ние сме част от механизма на солидарност, ще продължим да сме солидарни с Украйна, ще продължим да сме солидарни с европейските решения, които касаят сигурността и отбраната на Европа. От втора страна, излиза Министерството на отбраната и министър-председателят, които казват: ние терминираме този процес. Ние не знаем кое е вярно! Слушахме изказванията в Брюксел, в Париж и в Берлин. Там не видяхме заявка за прекратяване на участието на България като съюзник и партньор, защото това са съюзни и партньорски ангажименти, които ние сме поемали. Те не са от сега, те са от годините назад.

Така че ние трябва да знаем каква е позицията на управляващото мнозинство, защото на база на нея ще знаем, и ние като политически сили, които имат очевидно други мнения, как да комуникираме.

Но, господин Министър, трябва да имаме предвид, че всичко, което правим сега, много бързо ще започне да се изяснява в представите на тези, които са извън България. Само след няколко дни, уважаеми колеги, България ще трябва да вземе решение по 21-я санкционен пакет за Русия. Как ще гласуваме ние на Съвета? Много скоро България ще трябва да вземе отношение по заемното споразумение.