Георги Чакъров

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Донев, уважаеми колеги! Искам да Ви кажа, че аз съм леко объркан. Като слушам изказванията на преждеуправляващите, разбирам, че фискалната политика на държавата е била толкова правилна, че не е ясно защо тогава бяха тези протести в края на миналата година и защо на изминалите избори Вие получихте този наказателен вот. И не е ясно (ръкопляскания от ПБ), не ми е ясно защо по-малко от един месец в управление Вие ни обвинявате едва ли не във всички грехове.

Искам да обърна внимание на една лоша практика, а Вие ще прецените дали това не е скрит дефицит. Става въпрос за Инвестиционната програма по Приложение № 3 на бюджета от 2024 г. Веднага искам да кажа, че това беше едно добро решение, защото в интерес на истината се сложи край на тези бюджети, които нарочно бяха правени с подценена приходна част и след това с решение на Министерския съвет се разпределяха милиарди към общините и към други бенефициенти. С тази регламентация общините получиха едни лимити и наистина това беше добро решение, но всичко това, за съжаление, в прилагането се промени, защото, доколкото знам, в началото идеята е била около три милиарда да бъде тази програма, и то в бюджет 2024 г., но в преходните периоди набъбнаха над 8 милиарда – средства, които ги нямаше в републиканския бюджет, и затова вече започнаха поредицата от грешки. И каква е ситуацията към момента?

Ситуацията към момента е такава, че за да се спаси програмата, се реши тя да бъде тригодишна. В началото беше предвидена само за бюджет 2024 г. (Реплики от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.)

Ще ме репликирате, ако не е вярно. Приемам, че може и да не съм съвсем точен, но смисълът е следният. Тези общини, които бяха готови с проектите, които имаха, с обществените поръчки и които започнаха изпълнението им още през 2024-а и 2025-а, изпълниха своите лимити. Но знаете ли, че все още не са разплатени тези средства? Знаете ли, че все още в Министерството на регионалното развитие има повече от 1 млрд. лв., които са отчетени от общините, но те не са разплатени, защото в бюджетите след 2024 г. се предвиждаха много малко средства по тази програма. Това са реално поети ангажименти от общините. Това са фактурирани разходи, а в същото време не са обявени като дължими от държавата – и това е повече от милиард. Нещо подобно се случва и с поддръжката в АПИ.

И ето сега да го свържем с искането за този нов дълг – въпросът е, че тези средства… те не са обявени дори! Вчера господин Донев не ги съобщи като средства, които отдавна са дължими. Защото, нали, всички искаме да помагаме на икономическите си субекти, а защо тогава ги държим с неплатени разходи повече от две години? Една част от тях дори не са и фактурирали, защото се задължават с ДДС. Това е изключително сериозен проблем. Инфлацията изяжда техните пари и в един момент ние всички тук декларираме, че искаме да помагаме на бизнеса. Ама как го правим? Така че тези лоши практики аз искам да знам наистина кога са въведени, от кое правителство и защо толкова продължително време се прилагат. Да, удобни са, защото се поемат такива политически обещания и чрез бюджетите се прави политика, но в един момент остават неразплатени средства, които са ангажимент на следващите правителства. Това би трябвало да се прекрати като начин на действие.

Общо взето, господин Донев, аз Ви моля наистина в кратко време да направите тази проверка и да ни кажете истина ли е това, което казвам, и само това ли са единичните практики, които са въведени? Защото големият проблем е, че ние започнахме да следим само законосъобразност, а къде е икономическата целесъобразност, къде са тези разходи, които всяка една добра кантора за обществени поръчки може да направи по начин, който да е законосъобразен, но дали е морален, дали е икономически логичен? Това вече не са норми, които като че ли следим, а би трябвало. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)