Светлана Митошева

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! В историята на България е записан възходът по време на Балканската война през 1912 г., но често извън фокуса на общественото внимание остава последвалото разорение на тракийските българи през 1913 г.

Мнозинството от нашия народ е чувало за превземането на Одрин, но малцина знаят за последвалата го трагедия. Тя е жива предимно в паметта на потомците на тракийските бежанци, в изследванията на тесен кръг историци, но все още не намира достатъчно място в учебниците по история.

На 6 юни 2026 г. бе денят, в който отбелязахме 30 годишнината от изграждането на Мемориалния комплекс „Илиева нива“ край село Глумово, община Ивайловград. През 1996 г. по инициатива на Съюза на тракийските дружества в България в местността е издигнат паметник в памет на хилядите тракийски бежанци, на техните опожарени и разграбени селища и на онези 200 невинни деца, погубени по тези земи. Издигането на комплекса е отдавнашна идея на тракийци и на родения в дедеагачкото село Лъджекьой скулптор Стою Тодоров, реализирана от български творци в края на 20 век.

Всяка година през първата седмица на месец юни това място събира стотици потомци на тракийски бежанци. Те носят в сърцата си разказите на своите предци за събитията, оставили незаличима следа в родовата ни памет. От родените в Тракия преки свидетели на трагичните събития вече няма живи – следвайки природните закони, поколенията си отиват едно след друго. Точно затова историята на Тракия трябва да се помни, за да търсим в нея мъдрост и поука, а не вражда и омраза.

Ще си позволя да цитирам академик професор Любомир Милетич, който описва тази огромна трагедия и извършените зверства в своята книга „Разорението на тракийските българи през 1913 година“: „По на юг, в един дол, имаше трупове на около 100 души, жени и деца; там имаше малки деца, хващани за крака и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повои, и връз тях турени тежки камъне, та затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя, при Курбанлъка, при сборното място, деца в пелени – хвърлени и умрели.“ Няма българско сърце, което да не трепти пред спомена за невинно избитите пеленачета и малки деца, избити заедно с техните майки в района на село Глумово. Това са над 200 български ангели, които така и не пораснаха.

Така историческите моменти нямат партиен цвят и политическа украса. Те са символ на израстване на нашия народ, който е загубил най-свидното си, но е запазил своята вяра и достойнство. Тези събития ни обединяват около каузата да пазим жива тракийската история като неделима част от националната ни съдба, защото народ без памет не е народ и само народ, който познава своето минало, има силата да гради бъдещето си. Паметта е онази частица от нас, без която няма да бъдем хора с общо минало, общи страдания и общи спомени.

Тези деца не просто останаха завинаги в историята, те са невинни жертви, чийто истински паметник днес е в нашите души. Нашата отговорност като народни представители, граждани, потомци, е да съхраним паметта и да възпитаваме следващите поколения да я уважават и предават напред.

Нека помним, но не търсим реваншизъм, защото нашата сила е в паметта и поуките от историята. Поклон пред невинните жертви и вечна им памет! Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАЕЛА ДОЦОВА Благодаря, госпожо Митошева.

Заявена е декларация от парламентарната група на „Демократична България“.

Заповядайте, господин Божанов, за представяне на декларацията.