Асен Василев

Благодаря, госпожо Председател.

Колеги, в Комисията имахме възможност да обсъдим доста детайлно текстовете и част от предложенията бяха приети, с което бих казал, че Законопроектът стана по-добър. Текстовете, които според мен са смислени в този законопроект, още не са изчетени. Това са § 5 и § 6, така че няма да говоря за добрите текстове, защото те не са дошли наред. Ще говоря за § 1 до § 4, където ние ще гласуваме „против“ по две причини.

Първата причина е, че новият статут, който се създава – „съвместно господстващо положение“, според нас е доста зле дефиниран. И не само че е зле дефиниран, ами се казва, че в случай че предприятията, които са обект на проучване притежават заедно съответен пазар, пазарен дял от най-малко 60 на сто, в тежест на съответните предприятия е да докажат, че спрямо тях не са налице обстоятелствата по ал. 1, тоест че не са в съвместно господстващо положение.

Дайте да видим какво прави този законопроект. Казва, че ако няколко фирми, неясно колко на брой, са над 60 на сто от пазара, то те заедно трябва да докажат, че не са в съвместно господстващо положение. Дали 5, 20 или 25 фирми, все в някой момент във всеки един пазар ще се достигне да има 60 на сто, и тези фирми трябва заедно да докажат, че не са в съвместно господстващо положение. Разбирайте, че няма нещо, което да им позволява действия заедно в значителна степен, независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи, да попречат на конкуренцията на съответния пазар.

Как доказвате, че не пречите на конкуренцията на съответния пазар? Всеки може да отвори фирма, да влезе на пазара и да играе на него. Вие как може да му попречите? И ако това е достатъчно, тогава какъв е смисълът въобще от тази разпоредба? Това обаче не е най големият проблем с текстовете, които се предлагат.

Малко по-надолу има забрана за налагане на прекомерно високи цени. Ако Вие сте в хипотезата на съвместно господстващо положение, което означава, че всяка една фирма е в тази хипотеза, в зависимост от броя фирми, с които се достига 60%, на Вас Ви се залага забрана да правите прекалено високи цени. Като как се определя каква е прекалено високата цена – разходи плюс продажна цена, плюс разумна норма на печалбата?! Не е ясно колко е разумната норма на печалбата – дали е еднаква за всички сектори, или е различна.

Критерии на икономическата стойност, когато цената е непропорционална спрямо икономическата стойност. Как ще определим икономическата стойност? Ако сте „Кока-Кола“ и „Дерби Кола“ еднаква ли трябва да Ви е цената? Или има бранд, който Ви помага да продавате по скъпо? Ако се промени търсенето на пазара, как доказваме, че се е променило търсенето на пазара и оттам се е променила цената – такситата по Нова година?! Необосновано ли е, или обосновано?

И всичко това, защото Ви имате ефективна забрана, тук не говорим Комисията да направи производство срещу Вас. Законът Ви забранява Вие да имате прекомерно висока цена, която е доста лошо определена. Чакаме някаква методика от Министерския съвет със Закона – да видим дали там ще е по-добре определена, която се отнася към всички фирми в икономиката, защото все някога ще се достигнат 60% в дадения сектор и няма ограничение за разумност да се каже: 5 фирми, 10 фирми са 60%. И тези фирми трябва да докажат, че не са в съвместно господстващо положение, защото ако те попадат в първите 60%, по дефиниция са в съвместно господстващо положение.

Аз лично нямам притесненията за бухалка, просто защото много лесно фирмите могат да докажат, че има промяна в някои от факторите: производствени разходи, логистични разходи и така нататък. И всъщност КЗК става неефективна, както, между другото, с разпоредбите, които приехме вчера, КЗП става неефективна. Това, което обаче в момента създаваме, са едни текстове, които правят фирмите в този частен случай на съвместно господстващо положение да се обясняват, че те не са в такова положение, тоест виновни да доказване на противното. Общата разпоредба отпадна – тук е прав господин Гечев, но тук е останала тази разпоредба.

И другото, което правим, е, че създаваме какво е прекомерно висока цена по начин, който според мен е доста неясен, объркващ и не на последно място, неприложим. Тоест създаваме едни мъртви разпоредби.

Тук се каза, че в Германия имало такова устройство. Аз там мисля, че то е само спрямо петролния сектор този статут, а не за цялата икономика, където има доста голяма специфика и по-голяма проследимост на цените и вече част от тези неща могат да бъдат много по-прецизно направени, когато става въпрос за един сектор и негово ценообразуване. Много по-трудно е, когато става въпрос за всички сектори в икономиката и тяхното ценообразуване.

Затова от параграф първи до четвърти няма да ги подкрепим. Като стигнем до параграф пети, където вече Комисията наистина си е свършила работата, и шести, видяла е по договорите клаузи, които поставят неравнопоставеност между производител и търговец – там ще подкрепим. Защото там наистина е смислено, конкретно, приложимо и това ще има реален ефект в икономиката.

Параграф от първи до четвърти освен да създадат бумащина, не виждам какво друго ще направят. И правят едно утежняване в законодателството, и е един от малкото пъти, където наистина трябва да се доказва, че не си направил нещо, което не е добра практика. Това е от нас. Благодаря Ви за вниманието.