Божидар Божанов

Благодаря, госпожо Председател.

Аз ще коментирам три теми. Първата е това, което беше коментирано досега – правото на лицето, направило съобщение за извършено престъпление, да обжалва прекратяването. И ще го коментирам с конкретен пример, който на нас ни се случи.

Ние подадохме сигнал до прокуратурата за съответни нередности – имущественото състояние на господин Пеевски. Прокуратурата образува досъдебно производство, защото, ако беше отказала да образува, ние щяхме да имаме правото да обжалваме. Прокуратурата образува досъдебно производство и след един месец го прекрати, защото тогава вече ние нямаме право да го обжалваме това нещо.

Така че от съвсем практически съображения, извън вече изложените принципни такива, е редно, особено когато става въпрос за престъпления, които са корупционни, но прокуратурата може да злоупотреби включително със своето право да направи квалификация на състава, защото автоматизмът за потвърждаване на тия постановления важи на базата на определени състави. Само че кой определя престъпния състав? Прокуратурата. А ако прокуратурата го определи грешно, кой е оправомощен да оспори грешното определение на състава? Пак никой. Така че прокуратурата ще си намери, както винаги си е намирала, в тези разпоредби вратичка – да защити, да сложи чадър върху тези, които я контролират. Именно от тази гледна точка ние не трябва да позволяваме прокуратурата безконтролно да действа тук. Трябва лицето, направило съобщението, да може да обжалва.

Втората тема е случайното разпределение на мерките за неотклонение. За съжаление, миналото лято видяхме много ярък пример на това как прокуратурата може да си избира съдебните състави, пред които да се гледат мерките за неотклонение, за да може съдът да ги потвърди. Как се е стигнало до това прокуратурата да координира с административните ръководители на две много важни съдилища дежурствата, или как така е станало, че определени съдии могат да гарантират, че ще потвърдят една мярка, преди тя да бъде внесена, е въпрос за отделен разговор.

Но самият факт, че това се случва – а между другото, тези текстове бяха написани преди въпросния инцидент по отношение на кмета на Варна – показва, че има сериозна причина ние да настояваме за случайно разпределение при мерките за неотклонение. Свръховластяването на административните ръководители ги превръща в обект на особен интерес за прихващане, ако ми позволите по-разговорния език, и това рано или късно трябва да стане – не само при мерките за неотклонение, а и на други места, където принципът от чл. 9 от Закона на съдебната власт за случайно разпределение бива заобиколен с уж процедурни аргументи.

И на последно място, ще коментирам въпроса със съдебния контрол върху постановленията на главния прокурор за отмяна на постановление за прекратяване на досъдебно производство. Много думи в едно изречение, но накратко, това е ексклузивното право на главния прокурор да държи на или да сваля трупчета, и той това право го упражнява, без никой да може да го контролира, което го прави изключително овластен и изключително силен.

Това, което ние предлагаме, е, когато главният прокурор реши – след изтичане на двугодишен срок от прекратяване на досъдебно производство, да отвори отново някое дело, да прати отново делото да се доразследва, това да подлежи на съдебен контрол от Върховния касационен съд, който му е равен по ранг. По този начин главният прокурор много по-трудно ще може да бъде използван в дела с висок обществен интерес да държи някой на трупчета и съответно да сваля тия трупчета.

Ние ще продължаваме да настояваме за тези промени, дори те да не бъдат приети днес. И се надяваме да намерим подкрепа в най-близко бъдеще за тях, защото те са изключително важни за това системата да не се презареди, системата да не продължи със същите хватки и методи – просто с нови лица отгоре. Благодаря.