Даниел Митов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Въпросните промени в Закона за Министерството на вътрешните работи са плод на труда на много правителства до момента и въвеждат, транспонират европейско законодателство, което е редно в крайна сметка да бъде приложено. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи на първо четене предложението за въвеждане в Закона за Министерството на вътрешните работи на всички промени.

Но аз искам да Ви обърна внимание на един конкретен текст, който засяга принципа на оперативна самостоятелност на полицейските органи – на чл. 57, в който се казва, че дейността на полицейските органи се осъществява на принципа на оперативната самостоятелност. Този текст е по принцип правилен и трябва да съществува, но следва да бъде доразвит между първо и второ четене.

Важно е, естествено, да започнем от фактите. Българското законодателство не започва от нулата по този въпрос и в момента Законът за МВР съдържа сериозни гаранции за независимостта на разследващите полицаи. Член 15 от Закона ясно предвижда, че разследващите органи извършват дейността си при условията и по реда на НПК, вземат решенията си по вътрешно убеждение и се ръководят единствено от Закона. А Законът изрично забранява на техните ръководители да дават указания по конкретни разследвания или по какъвто и да е начин да се намесват в тяхното провеждане. Това са важни гаранции и те трябва да бъдат признати.

Но именно тук се намира и същинският въпрос. Тези гаранции действат основно в рамките на вече образуваното наказателно производство. Съвременната полицейска дейност обаче не се изчерпва с разследването по НПК. Съществуват оперативно-издирвателни дейности, проверки, преписки, анализи, оценки на рискове, предварителна работа по сигнали и множество други дейности, които предхождат или съпътстват наказателното производство. Именно в тази зона Законът все още не съдържа достатъчно ясни гаранции за разграничаване между политическото ръководство на Министерството и професионалната оперативна дейност на полицейските органи.

Затова според нас е необходимо да се направи и следваща крачка, когато се развива този текст, засягащ оперативната самостоятелност на полицейските органи. Не е достатъчно да запишем, че просто съществува оперативна самостоятелност, а трябва да създадем механизмите, които да я гарантират. Трябва ясно да бъде разписано, че политическото ръководство на Министерството определя политики, стратегически цели и приоритети, но не може да дава указания относно конкретни оперативно-издирвателни дейности, проверки, преписки и разследвания. Трябва да бъде въведено изискване всяко допустимо указание по конкретен случай да бъде в писмена форма и да подлежи на регистрация. И това не е въпрос на недоверие към който и да било министър, напротив – това пази и министъра. Това е въпрос, разбира се, и на институционална защита. Писмената форма защитава както служителя, така и министъра, премахва съмненията, премахва неформалните внушения и създава проследимост на управленските решения.

Наред с това трябва да бъде гарантирано, че служител няма да носи неблагоприятни последици, когато откаже да изпълни указание, дадено в нарушение на Закона или извън предвидената форма.

Смятаме също, че правилно е поставен въпросът за поведението след напускането на системата. Предвидената декларация за конфиденциалност е добра първа стъпка, но би следвало Законът по-ясно да уреди задължението за неразкриване и неизползване в частен интерес на непублична информация, придобита при изпълнение на служебните задължения.

Уважаеми колеги, в крайна сметка въпросът не е дали министърът трябва да ръководи системата – разбира се, че трябва. Въпросът е как да гарантираме, че политическото ръководство ще определя политиките, а професионалните органи ще вземат решенията по конкретните случаи и разследвания. Това е границата, която отличава силната институция от други възможни зависимости.

Затова ГЕРБ ще подкрепи текста на първо гласуване, но ще предложи между първо и второ четене допълнителни гаранции, които да превърнат принципа на оперативна самостоятелност от декларативен текст в реално действаща институционална гаранция. Благодаря за вниманието.