Георг Георгиев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! За съжаление, двустранните отношения със съседите в какъвто и да е формат винаги са предизвикателство поради една много проста причина – съседите, както и роднините, не можеш да си ги избереш. Но нашите отношения с Република Северна Македония в контекста на тяхната европейска интеграция доминират както българската външна политика, така също и политиката на Европейския съюз. Това е едно постижение на българската дипломация, на българската държава и на задружните усилия на българския народ и институции, които след 2022 г. продължават да създават устойчивост на нашето мнение и визия – такива, които наблюдаваме, че вече доминират и в Европейския съюз.

Договорът за добросъседство и приятелство с Република Северна Македония, който 2017 г. подписахме – след много години и след много усилия, след много съпротива, договор, който следва една декларация за добросъседство и приятелство, си спомняте, от 90-те години, си мислехме, че ще бележи нов път в отношенията тогава с Република Македония, а сега вече с Република Северна Македония.

За съжаление, виждаме обаче, че това не се случва. Виждаме, че езикът на омразата, опитите за пленяване на една тема за вътрешнополитическа употреба създават както пречки пред евроинтеграционния процес, но така също са и бариера за развитието на много важни и съществени елементи от регионалната архитектура на сигурност на Балканите, а също така и в Централна и Източна Европа.

Казвам го, защото не само добросъседството, но също така и проектите по военна мобилност, транспортна свързаност, инвестиции в инфраструктурата, какъвто е например Коридор № 8, продължават да страдат заради това, защото от западната ни съседка ние срещаме обструкции по линията на развитие на нормалните европейски взаимоотношения.

Европейският консенсус от 2022 г., известен с името Френско предложение, или Френски компромис, е онова, което предложи вариант за излизане както от кризата с европейската интеграция на Република Северна Македония, но създаде също така и устойчивост на един приоритет, който българското правителство на господин Борисов през 2018 г. наложи на целия Европейски съюз по отношение на интеграцията на Западните Балкани.

Европейската интеграция на Западните Балкани и страните от тази част на Европа е приоритет на България по много причини, основната от които сега, в контекста на войната в Украйна, ние виждаме. Това е общата сигурност, това са общите инвестиции в отбрана, в свързаност, в борба с хибридните елементи, със заплахата, която идва от изток и която виждаме, че не намалява своя натиск дори и сега – чрез своите проксита в държави, които иначе ние би следвало да считаме за приятелски.

Именно за да не се допусне вражеско вмешателство в тези държави, някои от които съседни нам, ние смятаме, че процесът по влизане в Европейския съюз на нашите съседи трябва да продължи и България трябва да го подпомага. И България винаги го е правила. Но езикът на омразата, който взима връх в някои от тях, намира и своето изражение в такива посегателства, които аз не мога да определя само като материални, но и като такива срещу цялата ни държава.

Ние от ГЕРБ-СДС остро осъждаме всяко поведение, което насажда насилие, което демонстрира антидемократичност, което е в разрез с всяка установена не просто европейска, но държавна, човешка, нормална, морална практика. Иска ни се това, което доминира нашите двустранни взаимоотношения, а и не само – това, което ги вписва в общия европейски контекст, да бъде водено от икономически, стопански, културни, образователни интереси.

Отворените въпроси с Република Северна Македония не са между София и Скопие – те са между Скопие и Брюксел. Защото онова, което трябва да изпълни като ангажимент правителството в Република Северна Македония, е свързано с договор, с подписването на преговорна рамка, с протоколи, гласувани от българския парламент, които не стоят само между нашите две държави – те са вплетени в общия контекст на международни решения, за които се радвам, че след 2022 г. българската държава успя да отстоява успешно до ден днешен.

Външната политика е нещо, което следва да бъде консистентно. Радвам се, че институциите, ние като законодатели, изпълнителната власт и цялото българско общество сме водени от една-единствена кауза – българския национален интерес, но българският национален интерес, който има своите реални, материални изражения: те могат да са политически, те могат да са културни, те могат да доминират по начин, по който понякога конвенционалната политика не успява. Всичко това обаче зависи от пътищата, по които ние се противопоставяме на такива проявления, които наблюдавахме преди няколко дни в Скопие. Няма да бъдем нито разбиращи, нито търпеливи, нито толерантни към която и да е проява на насилие.

Призовавам Министерството на външните работи, но и цялото правителство да бъдат изключително категорични в посланията, които излъчват към Република Северна Македония и към компетентните органи, които следва да разследват и накажат виновните.

Това не е прецедент – това е по-скоро рецидив! Ние помним запалването на културния клуб в Битоля, помним преди няколко месеца изпочупените врати и прозорци на сградата на нашата мисия в Скопие, знаем по какъв начин българите в Република Северна Македония – гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, биват третирани: само преди дни Драги Каров, българин, беше осъден; Любчо Георгиевски, българин, беше осъден!

Не може да се използват репресивните методи на която и да е държава за това да не се зачитат основни човешки права. Това е, за което българската държава винаги се е застъпвала, винаги е работила и ще продължи да го прави. Ние успяхме с превенция по елегантен и дипломатичен, смятам, начин да предотвратим много сериозни грешки, които бяха на път да се случат, за съжаление – дали умишлено, дали от недоглеждане, но такива, които можеха да накърнят интересите на Европейския съюз, а оттам и на България.

Правителството на господин Желязков беше много безкомпромисно – и не го казвам от гледната точка на заинтересована страна, но на човек, който е наблюдавал по какъв начин може българският национален интерес да бъде артикулиран в европейските институции и те да припознаят гледната ни точка като своя. Това е, което трябва да направим и заявим и сега.

Нападението над българската мисия не е просто нападение над една държава, това е атака срещу държава – член на Европейския съюз, а в този смисъл и срещу целия съюз. Радвам се, че в тази зала ще прозвучат категорични и ясни послания. Не съм сигурен до каква степен те ще бъдат възприети и ще подействат като превенция оттук нататък, но ние трябва да знаем, че онова, което залагаме с поведението си, е и начинът по който гледат на нас в света.

Затова нека бъдем на висотата на очакванията на българското общество, особено по теми, които имат толкова обединяващ за всички нас характер. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)