Димитър Найденов

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, по време на заседанието на Комисията предложих едно на пръв поглед малко допълнение, но всъщност то е изключително важно, ако наистина искаме да убедим обществото, че тази процедура не е просто формално упражнение, а реален опит да бъде избран независим професионалист – в правилата, по-точно в Раздел V, изрично да се запише, че Комисията е длъжна да обсъди всяко отрицателно становище, сигнал или информация, които поставят под съмнение професионалните или нравствените качества, добрата репутация, опита, независимостта или мотивацията на кандидата, а обсъждането да се отразява изрично в доклада. За съжаление, това мое предложение не беше възприето от мнозинството. Защо беше необходимо? Защото смисълът на общественото участие не е просто гражданските организации, университетите, медиите, експертите да изпращат становища, които след това да потъват в нечие чекмедже. Няма никакъв смисъл да каним обществото да участва в процедурата, ако институциите не са длъжни дори да обяснят дали и защо приемат, или отхвърлят получената информация.

Това предложение не дава право на никого да налага вето върху кандидатите, не дава и право на анонимни сигнали да определят изхода в процедурата, не създава и нови основания за недопускане, които не са предвидени в закона. То изисква единствено нещо, което би трябвало да бъде естествено за всяка демократична процедура – аргументирана позиция, публична отговорност. Защото, ако Комисията получи сериозно и мотивирано отрицателно становище от Висшия адвокатски съвет например или от уважавана неправителствена организация, обществото има право да знае разгледано ли е това становище, направен ли е от Комисията опит, всичко необходимо, за да бъде обществото достатъчно запознато с тези аргументи. Защото прозрачност не означава просто документите да бъдат качени на сайта на Народното събрание, както е записано, а означава да се поеме отговорност за решенията. Именно мотивите са това, което отличава независимия избор от политическото решение.

Една комисия е длъжна да разгледа аргументите, да разгледа и отрицателните становища, когато обществото остава с усещането, че изслушванията са само театър, а изборът е направен предварително. И обратното, когато Комисията е длъжна да изложи мотивите си, тогава всеки народен представител, всеки кандидат, всеки гражданин може да види на какви основания е направен изборът. И това предложение не е срещу някого, колеги, това предложение е в полза на доверието, защото Комисията за противодействие на корупцията трябва да започне своя мандат с обществено доверие, а доверието се изгражда не със скрити решения, а с аргументи за прозрачност и отчетност. Много съжалявам, че мнозинството в Комисията не успя да вникне в дълбочина в така направеното предложение и не го възприе, но се надявам това да отвори добра възможност за дебат в залата и евентуално да се помисли дали не може да се допълни наистина обсъждане на отрицателните становища, постъпили в Комисията, така че обществото да бъде максимално запознато с мнението на гражданското общество. Благодаря Ви.