Докладчик Олга Борисова

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Продължавам с прочита на доклада.

„Допълнителна разпоредба“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 19.

„Преходни и заключителни разпоредби“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“.

По § 29 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 29 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 20.

По § 31 има предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 21:

„§ 21. В Закона за военната полиция (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 13 се изменя така:

„Чл. 13. (1) Органите на служба „Военна полиция“ могат да задържат до 24 часа лице по чл. 11, ал. 1, когато:

1. има данни, че е извършило престъпление;

2. след надлежно предупреждение лицето съзнателно пречи на орган на служба „Военна полиция“ да изпълни задължението си по служба;

3. показва тежки психични отклонения и/или с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

4. е налице невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 12, ал. 3;

5. се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;

6. е обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

7. това е предвидено със закон.

(2) В случаите по ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му:

1. правото му на достъп до адвокат;

2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ;

3. правото му на информация за престъплението, във връзка с което е задържано – в случаите по ал. 1, т. 1;

4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок;

5. правото му да запази мълчание – в случаите по ал. 1, т. 1;

6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване;

7. правото му за задържането му да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин – и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;

8. правото му на медицинска помощ;

9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, реда и условията за обжалване на задържането му;

10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен – когато задържаното лице е непълнолетно; медицински преглед се извършва по инициатива на органите на служба „Военна полиция“, когато са налице конкретни здравословни причини, на адвоката или на някое от лицата по чл. 13в, ал. 1 – 3; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед;

11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно;

12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно – в случаите по ал. 1, т. 1;

13. правото му на защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно;

14. правото му на специално отношение по време на задържането, когато задържаното лице е непълнолетно.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства, и за ролята на участващите в тези действия органи.

(4) Органите на служба „Военна полиция“ предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1.

(5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения.

(6) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7, органите на служба „Военна полиция“ незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от органите на служба „Военна полиция“ чрез Министерството на външните работи.

(7) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само.

(8) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(9) Задържаните лица могат да се отвеждат и настаняват в оборудвани помещения за задържане на служба „Военна полиция“ при зачитане и защита на човешките права, регламентирани в Конституцията на Република България и в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Спрямо тях могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това.

(10) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

(11) Органите на служба „Военна полиция“ са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.“

2. Създават се чл. 13б-13д:

„Чл. 13б. (1) За лицата по чл. 13, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане от директора на служба „Военна полиция“ и от директорите на регионалните служби съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по чл. 13, ал. 10;

6. правата му по чл. 13, ал. 2.

(3) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 13, ал. 2, както и отказът му в случаите по чл. 13, ал. 7. Заповедта се подписва от съответния орган и от задържаното лице.

(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по чл. 13, ал. 2 по образец, утвърден със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 13в. (1) Когато лицето по чл. 13, ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по чл. 13б, ал. 1 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него.

(2) Вместо на лицето по ал. 1, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния орган на служба „Военна полиция“, когато:

1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес;

2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна;

3. това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство.

(3) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния орган на служба „Военна полиция“, се информира Дирекция „Социално подпомагане“ за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 1.

(4) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 2.

(5) Упражняването на правото по чл. 13, ал. 2, т. 12 се осигурява, когато по преценка на съответния орган това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.

Чл. 13г. (1) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако:

1. съответният орган на служба „Военна полиция“ прецени, че най добрият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави, или

2. при изключителни обстоятелства това е практически невъзможно и при условие че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес.

(2) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.

Чл. 13д. За изпълнение на чл. 13, ал. 2 и 3, чл. 13в и 13г възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст.“

3. Приложението към чл. 13, ал. 3 се отменя.

Предложение на народния представител Мария Тодорова и група народни представители:

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 22;

§ 22. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 124б се изменя така:

„Чл. 124б. (1) Органите на агенцията, оправомощени със заповед на председателя на агенцията, могат да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13.

(2) В случаите по ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му:

1. правото му на достъп до адвокат;

2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ;

3. правото му на информация за престъплението, във връзка с което е задържано;

4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок;

5. правото му да запази мълчание;

6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване;

7. правото му за задържането му да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин – и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;

8. правото му на медицинска помощ;

9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, реда и условията за обжалване на задържането му;

10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, когато задържаното лице е непълнолетно; медицински преглед се извършва по инициатива на органите на агенцията, когато са налице конкретни здравословни причини, на адвоката или на някое от лицата по чл. 124г, ал. 1 – 3; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед;

11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно;

12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно;

13. правото му на защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно;

14. правото му на специално отношение по време на задържането, когато задържаното лице е непълнолетно.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства, и за ролята на участващите в тези действия органи.

(4) Органите на агенцията предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1.

(5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения.

(6) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7, органите на агенцията незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от органите на агенцията чрез Министерството на външните работи.

(7) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само.

(8) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(9) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед.

(10) Конвоирането на задържаното лице до помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи по реда, предвиден с инструкцията по чл. 3, ал. 5.

(11) За отвеждане на задържаното лице в определеното за настаняване на задържани лица място органите на агенцията издават писмена заповед.

(12) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

(13) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.“