Иван Янев

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само преди 50 дни положихме клетва пред българския народ и поехме отговорността да служим на Република България. 50 дни не са дълъг период в живота на една държава. Те не са достатъчни, за да бъдат решени проблеми, трупани с години, не са достатъчни да бъдат поправени всички грешки, допускани десетилетия наред, но са напълно достатъчни, за да покажат посока.

Българските граждани дадоха на „Прогресивна България“ доверието на парламентарно мнозинство. Това доверие можеше да бъде използвано като инструмент за политическо надмощие. Вместо това ние избрахме друго. Още в първите дни подадохме ръка към опозицията и заявихме, че българският парламент може да бъде място за спор на идеи, а не арена за лични нападки, кресливи спектакли и политически представления. Благодарим на онези представители на опозицията, които приеха тази протегната ръка, благодарим на всички, които избраха аргументите пред обидите, компетентността пред внушенията и отговорността пред политическата истерия, защото Народното събрание не е театрална сцена, не е телевизионно студио, не е място за евтини роли и временни аплодисменти. Българските граждани изпращат своите представители тук, за да решават проблеми, а не за да участват в лошо режисирани спектакли.

През последните години обществото неведнъж стана свидетел как парламентарната трибуна беше превръщана в сцена на политически фарс, демонстративно поведение и на безсъдържателни конфликти, които не произведоха нито едно решение, но произведоха огромно количество обществено разочарование. Историята вече произнесе своята присъда над подобни практики. Гражданите ясно показаха каква е съдбата на онези, които объркаха политиката с представлението и държавността с личния рейтинг.

Днес, само 50 дни след началото на този парламент, политическият огън е безпощаден. Понякога човек би останал с впечатление, че управляваме не от 50 дни, а от 50 месеца. Обвинявани сме за всичко – за това, което правим, за това, което ще направим, за това, което предстои да направим, защото такава е ролята на опозицията – да критикува, да поставя въпроси, да търси слабости. И това е напълно нормално в една демокрация. Но има разлика между критика и политическа спекулация, има разлика между контрол и саботаж, има разлика между опозиция и безотговорност, има разлика между несъгласие и желание държавата да не успее.

Истината е проста – „Прогресивна България“ не е участвала в разграбването на държавния ресурс, не е участвала в политическите схеми, които източиха доверието на обществото, не е участвала в превръщането на институциите в обслужващи механизми на икономически и политически зависимости. Но днес ние носим отговорността и я носим съзнателно, защото поискахме доверието на българските граждани, защото заявихме, че можем, и защото сме длъжни да покажем, че политиката може да бъде нещо повече от непрекъснато оправдание за чужди грешки.

Пред нас стои огромна задача – да възстановим доверието в институциите, да върнем смисъла на държавността, да прекъснем практиките, които превърнаха части от администрацията в територия на зависимости и безконтролност, да изведем държавата от кризата на доверие, в която години наред беше тласкана от безпринципност, безотговорност и липса на политическа воля. Да, тази битка няма да бъде лесна. Да, срещу нас стоят сериозни интереси. Да, ще има съпротива. Но българските граждани не ни изпратиха тук, за да търсим удобство. Изпратиха ни тук, за да работим, да вземаме решения, да носим отговорност и да доказваме всеки ден, че сме достойни за доверието, което са ни дали.

50 дни са само началото, но началото вече показа едно – „Прогресивна България“ няма да управлява със страх, няма да управлява с омраза, няма да управлява чрез разделение. Ще управлява с работа, с експертност, с отговорност и с ясното съзнание, че най-големият работодател е българският народ. Още преди повече от 2000 години Марк Тулий Цицерон е казал: „Благото на народа трябва да бъде върховен закон“. Това е принцип, който не принадлежи на нито една партия, на нито едно управление, на нито едно поколение. Това е принципът, който ще продължим да следваме. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ и възглас: „Браво!“)