Катя Панева

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги народни представители, днес над 800 български граждани очакват трансплантация. За тях времето тече по различен начин – в пропуснати моменти, в отложени планове, тревоги за близките и ежедневно очакване за шанс, който може никога да не се появи. Всяка успешна трансплантация е медицинско постижение, но преди всичко е акт на човечност, защото зад всяка трансплантация стои решение, взето в момент на огромна лична болка, решение, което дава шанс за живот на непознати хора. Това е причината, разговорът за донорството да не може да остане затворен единствено в рамките на здравната система. Той е разговор за доверие в институциите, за капацитета на държавата и за способността на обществото да превръща съпричастността в действие.

Данните показват, че България продължава да бъде държавата в Европейския съюз с най-нисък брой реализирани донорски ситуации и брой трансплантации. Според официалната информация на Изпълнителната агенция „Медицинска надзор“ през 2023 г. в страната са осъществени 22 донорски ситуации, през 2024-а – 16, а през 2025-а – едва 13. Тази тенденция не следва да поражда взаимно обвинение. Тя напомня, че резултатите в тази сфера зависят от дългосрочните усилия, институционалната последователност и ясните обществени приоритети. Именно там, където през последните години не бяха видени устойчиви политики и последователни действия. Тези числа не са просто показатели за ефективност на системата. Те показват колко малко възможности създаваме, за да бъде успешен човешкият живот. Това не е следствие на липса на потенциал, а от неспособността държавата да го използва ефективно. България разполага с подготвени млади лекари, университетски болници, висококвалифицирани специалисти и с финансов ресурс, който може да бъде насочен по-целесъобразно към развитието на донорството и трансплантациите. Въпреки това този потенциал остава недостатъчно използван и в някои моменти успехът зависи изцяло от усилията и от отдадеността на отделни лекари и екипи.

Донорството не може да бъде оставено на случайността, нито да се превръща в тема, към която институциите проявяват внимание само при определени кампании или след поредната тревожна статистика. Необходима е ясна национална стратегия, която да обедини лечебните заведения, координаторите по донорство, медицинските специалисти, държавните институции около една обща цел – всяка потенциална възможност за спасяване на човешки живот да бъде разпозната, организирана и реализирана навреме.

Опитът на държавите като Хърватия и Словения показва, че добрите резултати не са въпрос на мащаб или ресурс, а на добре подготвени екипи, ефективна координация и последователност в политиките. Именно в тази посока трябва да насочим усилията си и ако искаме повече български граждани да получават навременна помощ и шанс за живот в собствената си държава.

Уважаеми колеги, след броени часове България ще бъде представена на Европейските игри за трансплантирани в Арнем от 16 състезатели. Те са нашите истински посланици за донорство. Те са нашето живо олицетворение на борбеност, сила и дух. България има изключителни трансплантирани атлети, които са стъпвали на световния и европейския връх. Георги Пеев е първият участник в света с трансплантирано сърце и бъбрек, изкачил връх Ухуру, най-високата точка в Килиманджаро.

На последното европейско първенство за трансплантирани в Португалия преди две години нашите състезатели с трансплантирани сърца и бели дробове – Георги Пеев, Ирен Дикова- Димитрова, Наталия Маева, Огнян Ганчев и Евгений Георгиев, се наредиха на второ място в генералното класиране по медали, което е огромен успех на фона на реалността, че у нас трансплантации на бял дроб не се правят, а на сърце от седем-девет броя преди десет години сега се прави едва по един брой годишно.

Най-малкият български участник в Арнем е на 12 години, а най възрастният на 60. Тяхното участие има значение, което далеч надхвърля рамките на спортното събитие. Те ще представят не само себе си, а и България. Те ще покажат какво следва след една успешна трансплантация – завръщане към потенциалния живот, към професията, към семейството и към плановете за бъдещето.

Не бива да пренебрегваме следното обстоятелство – 10 от 16 български участници са получили своята трансплантация извън България. Това не омаловажава усилията на българските медицински специалисти. Напротив. Поставя въпроса доколко използваме собствения си потенциал и какви условия създаваме, за да може повече български пациенти да получават необходимото лечение в собствената си държава. Затова е редно да изразим признателност към семействата на донорите, към пациентските организации, координаторите по донорство, лекарите, медицинските специалисти, медицинските сестри, всички професионалисти, които продължават и поддържат тази система жива въпреки трудностите.

Нека да чуем посланието на българския отбор: „Донорството е живот“. Защото отношението към донорството е мерило за отношението на държавата към човешкия живот. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)