Надежда Йорданова

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, моето изказване ще бъде относно наименованието на Законопроекта, § 4, отхвърлените предложения, отхвърлените мои предложения по § 4, § 8 и § 10.

Уважаеми колеги, започвам този дебат за второ гласуване по Закона за съдебната власт с тревога и загриженост. Преди четири седмици тази пленарна зала прие на първо гласуване законопроекти на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, които съдържаха в себе си знак на решителност, дори ентусиазъм, които да доведат до избор на нов Висш съдебен съвет по нови правила, които да имат за резултат такива членове във Висшия съдебен съвет, които да имат висок професионализъм, високи нравствени качества, така щото да вземат решенията в съдебната власт, което да доведе до по-почтено, по-прозрачно, по-добро нейно функциониране; да решат някои наболели проблеми, които водят до това, че в българското общество няма усещане за справедливост. Това, което виждаме като резултат от работата в Комисията по правни въпроси на второ гласуване в доклада, е обезпокоително. Голяма част от гаранциите, които ние предлагахме и считахме за удачни, които да променят процедурата за избор на Висш съдебен съвет, не срещнаха подкрепа. Не срещнаха подкрепа и измененията, които бяха свързани с функционирането на Висшия съдебен съвет. Не срещнаха подкрепа гаранциите за политическа партийна неутралност на членовете на Висшия съдебен съвет. Не срещнаха подкрепа и други, макар и малки стъпки, които да ограничат работата, въздействието на прокуратурата върху сфери на дейност, които не са свързани с наказателното преследване. Единственото, което получаваме като резултат от тези предложения, е, че, да, може би ще има по-добра процедура за избор на Висш съдебен съвет, но това ще го разберем по-нататък, когато видим процедурните правила за избор на членове във Висшия съдебен съвет от парламентарната квота.

Готвейки се за този дебат, в главата ми изникваха различни народни поговорки, различни сцени от детски филми, но за да запазя тона добър – тона на дебата, ще замълча. Но ще повторя отново: тревогата от крайния резултат, който виждаме в доклада за второ четене, е налице.

Преди да мина по същество, ще споделя и още нещо. Работата по подготовката, както в Правната комисия, и това, което чухме преди малко като изказване, показва недобър законодателен процес.

Колеги, пренаписване на разпоредби втори, трети, пети път по време на работа на Правната комисия, и сега в пленарната зала, сме виждали многократно и резултатът не е добро законодателство. А именно Вие от управляващите казахте, че ще сложите край на това. Ще се опитам да погледна добронамерено на това и ще кажа, че може би това е въпрос на неопитност.

Колеги, референтите в Народното събрание не са неопитни. Колегите от Министерството на правосъдието не са неопитни. Така че в случаите, когато народните представители са неопитни, може би или не им е помогнала администрацията, или проблемът не е в администрацията, а в идеите, които трябваше да бъдат облечени в разпоредби. И само ще Ви дам един пример. Предложихте нов текст сега в залата, в § 10, относно ал. 3, на чл. 36 и казвате по този нов текст, че решенията за освобождаване от длъжност на съдиите в районен, окръжен апелативен съд, Върховен касационен съд, прокурорите и следователите ще бъдат разглеждани от Върховния касационен съд. Същевременно обаче производствата за решенията за налагане на дисциплинарни наказания на всички тези магистрати ще бъдат разглеждани от Върховния административен съд.

Въпросът, който се поставя от тази разпоредба, която изглежда некоординирана с други разпоредби, е дисциплинарното наказание „освобождаване от длъжност“ в компетенциите на кой съд ще бъде – на Върховен касационен или на Върховен административен съд? Ако за съдиите от общите съдилища това дисциплинарно наказание –освобождаване от длъжност“, ще се гледа от ВКС, тогава ние ще бъдем изправени пред абсурдната ситуация. Основната част от дисциплинарните наказания да бъдат разглеждани от ВАС и едно от ВКС. Това е странно решение.

Но да се върнем към другите въпроси, които искам да обсъдя. Относно § 4 има две групи въпроси. Вие не подкрепяте предложението както нашето, така и на колегите от „Продължаваме Промяната“, въпреки че те имат нюанси, разбира се. Предложение за членове на Висшия съдебен съвет да могат да правят широк кръг лица, представители на академичната общност, представители на професионалната общност, включително и на адвокатурата.

Колеги, от 1991 г. в тази страна се води дебат, всъщност в мотивите при приемането на действащата Конституция. В дебата ясно е посочено, че членовете във Висшия съдебен съвет, които се избират от парламента, не са нито политическа квота, нито партийна квота, а обществена квота. Основно предназначение на тази обществена квота във всички модели на съдебни съвети, които действат в демократичните държави, е да осигурят отвореност, демократичен поглед върху управлението, кадровите решения на съдебната система, която по своята същност, за да се осигури нейната независимост, е сравнително затворена система. Именно целта на обществената квота е да не се постигне кастово израждане в редовете на магистратите в съдебната система.

За съжаление, през годините тази обществена квота, това добро намерение се изроди именно в партийна квота, в парцелиране на бройките между политическите сили, между договорки – аз ще подкрепя вашите, ако ти подкрепиш моите, без номинации, без да имат значение качествата на тези кандидати. Този порочен кръг ние се опитвахме да счупим и засега изглежда, че мнозинството не подкрепя това. Тези наши усилия не са плод на някаква партийна екстравагантност, всъщност те са широко дебатирани в научната литература, включително професор Пенчо Пенев има посветени няколко книги на тази тема.

И тук позволете ми да не се съглася с аргументите за противоконституционност, защото никой не може да отнеме и да отмени конституционния ред, че предложенията за решения в Народното събрание се внасят от народните представители. Но да, разбира се, че предложенията, които бъдат направени от професионалната общност, трябва да бъдат припознати и внесени от народните представители. Но друго е, когато народните представители договарят помежду си определени номинации, а съвсем друго е, когато професионалната общност излезе с предложения по различен начин с ясни критерии и народното представителство трябва да се аргументира защо припознава едни, а не припознава други.

Следващият въпрос, по който искам да говоря, е това, че мнозинството не подкрепи задължението кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет да декларират принадлежност към тайни общества. Както заявих в Комисията, колеги, призовавам Ви да не подхождате с насмешка и ирония на тези предложения. Зависимостите, които се изграждат при членуване в тайни общества, са факт. Европейски държави са минавали по този труден път на осъзнаване на този проблем, припознаването му и неговото решение. Нека за пореден път да припомня случая за масонската ложа в Испания – Propaganda Due – временна комисия, разследване, зависимости, проникване на членове на масонската ложа във всички нива на държавата, изкривяване на институциите, защото принадлежността към тайни общества оказва въздействие върху независимото обективно изпълнение на служебните функции. И ако изглежда, че това е случай от 80-те години, ако на Вас Ви се струва, че това е минало, което не може да се повтаря, ами в момента чакаме решение на голяма камара на Европейския съд по правата на човека, което засяга отново именно проникването, пречката на съчленуването в тайни общества при нормалното функциониране на държавата. Очаквам тези дни да излезе и да можем да се запознаем с него.

Следващият въпрос, който искам да засегна е съдебният контрол върху кадровите решения на Висшия съдебен съвет. Към настоящия момент съществува монопол и единственият съд, който разглежда въпросите, свързани с назначаване, повишаване, преместване, уволнение на всички магистрати, е Върховният административен съд. Всъщност така Върховният административен съд през годините концентрира прекомерно много власт и се превърна едва ли не като втора камара на Висшия съдебен съвет относно кадровите решения в съдебната власт. Концентрирането на твърде много власт изкривява действието на всяка една от системите във времето.

Предложението, което ние трайно поддържаме през годините, е тези въпроси да бъдат разглеждани от смесени състави от Върховния административен съд и Върховния касационен съд. Така ще бъде осигурен съдебен контрол по тези безспорно важни кадрови въпроси, без да се създават предпоставки което и да е съдилище да се превръща във втора камара на Висшия съдебен съвет. За съжаление, това предложение не намери подкрепа. Намери подкрепа друго предложение, да бъде разделена компетентността на Върховния административен съд и Върховния касационен съд според качеството на магистратите. Аз намирам това за грешно решение, което във времето ще покаже всъщност какъв е неговият ефект.

И последно. От обсъжданите параграфи доброто решение, и аз съм длъжна да го посоча, което постигнахме в Правната комисия, е ограничаването на правомощията на Висшия съдебен съвет, чиито изборни членове са с изтекъл мандат. Считам, с малки изключения, че намерихме балансирано решение, което отговаря както на стандартите на правовата държава, така и на нуждите, които в момента има обществото, а именно Висш съдебен съвет, чиито мандат е прекомерно изтекъл, да не може да решава въпроси, които имат дългосрочно влияние върху съдебната система. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)