Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, критиките към нас са всъщност Вашата самокритика, защото години наред политически партии осмисляха и продължават да осмислят съществуването си под флага на правосъдната реформа. Както министърът каза, това словосъчетание вече толкова се изпразни от съдържание, че е даже срамно да го изричаме.
Ние наистина не подкрепяме част от Вашите предложения, защото те са, бих казала, популистки. Говорите за партийна неутралност и сте посочили, че за да счетем един кандидат за партийно неутрален, това означава той да не е бил член на ръководни органи. И тогава питам аз: член на политическа партия – редови, политически неутрален ли е или само партийно неутрален? Или член на Министерския съвет – та той там може да не е взет от политическа квота, той може да е бил взет като експерт.
Отделно от това, когато се аргументирате, тезите Ви са внушения, защото п о отношение на така наречената неутралност рамката си е посочена в действащата разпоредба на чл. 18, ал. 1, т. 6 и 7, включително за синдикалните организации в Закона за съдебната власт. Ако ще гарантираме независимостта на този орган с игра на думи, не мисля, че това ще има ефект.
Тук е може би мястото да кажа, че най-важната гаранция за независимостта на тези органи е в техни ръце – да се преодолеят, да си защитят изборите и да покажат, че промяната е възможна. Така, както го направиха българските граждани на последните парламентарни избори. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: