Надежда Йорданова

Благодаря, госпожо Председател.

Дебатът тръгна в посока, която ми се щеше да избегнем, но да направя няколко уточнения.

Професор Тянкова, аз използвах думата „неопитност“. Никога не бих си позволила да Ви обвиня в професионална некомпетентност. В никакъв случай. Казах „неопитност“. Това е много по-различно. Законодателният процес има технология, за която трябва време, за да влезеш във всичките детайли.

И да, действително в Правната комисия имаше добър дебат – всички въпроси бяха обсъдени в дълбочина. Вие осигурихте толерантен дебат, но това не отменя проблема, който имаме – пренаписване на текстове един, втори, трети път, включително и сега в залата. Това е лоша практика. А ние сме критикували и предходното мнозинство и всеки път ще го критикуваме. И да, за някои случаи това е самокритика, защото това наистина трябва да спре, защото в крайна сметка ние гласуваме неща и се шегуваме помежду си: „Абе, ще видим чак в „Държавен вестник“ какво всъщност сме гласували.“ Това е рисково.

Що се отнася до неподкрепените предложения – това, че не ги подкрепя Пленумът на Висшия съдебен съвет, въобще не ме изненадва. Та те осем години със зъби и нокти се бореха срещу всяко предложение, което може мъничко да промени нещата. За прокуратурата и за следствието е също. Така че това, че те не подкрепят нашите предложения, не е изненада.

Аз не мога да се съглася, че те са популистки, защото се правят устойчиво години наред. Да, аз чух министъра на правосъдието, който каза, че изразът „съдебна реформа“ е изтъркан и едва ли не е толкова изтъркан, че не искаме да говорим за него. Това ми навява за едни други моменти в историята, когато се казваше – да, ще има промени в съдебната система, да, ще трябва да се подобри, ама по-нататък.

Надявам се всъщност това по-скоро да е емоционално изказване, а не реална заявка за политически действия. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)