Димо Дренчев

В началото на тази седмица британският премиер Киър Стармър подаде оставка, след като се задържа на поста си по-малко от две години, издигнат там от партия, която по собствените му думи е финансово и морално банкрутирала. Така той стана шестият пореден английски премиер, който не успя да изкара пълния си мандат и напусна поста си предсрочно.

Всъщност проблемите на Великобритания са наистина сериозни. Шотландия и Уелс упорито говорят за независимост, Северна Ирландия вече е с католическо мнозинство, така че обединението с Република Ирландия е само въпрос на време, а в самата Англия коренното бяло английско население започна да се бунтува за правата си в опит да изхвърли от градовете колонизираните емигранти, а партиите пък на Фараж и Лоу са на път да изхвърлят едновременно и лейбъристите, и консерваторите от парламента.

На този фон шегите на шефа на ЦРУ, че следващата ислямска държава с ядрено оръжие ще бъде Англия, изобщо звучат плашещо сериозно. Защо това е важно за нас? Защото две трети от златните резерви на България днес все още се намират в Bank of England. Живеем във все по несигурни времена, въпреки бодряшките изказвания на лидерите на Г-7. Структурата на глобалния свят се руши пред очите ни, сегашният международен правов ред се разпада, а установените закони не се спазват с едно-единствено изключение – правото на силата. Примери за това виждаме всеки ден. От една страна, осъждаме така наречената агресия на Русия в Украйна, въпреки че става въпрос за рускоговорящи региони, които след проведени референдуми се присъединиха към Руската федерация, позовавайки се на принципа за правото на народите на самоопределение, който е залегнал в хартата на ООН. Именно в тези региони местното население години наред беше подлагано на малтретиране, дискриминация, репресия и обстрел заради своята етническа и езикова принадлежност.

От друга страна, не само не осъждаме, но и подпомагаме агресията на САЩ и Израел срещу Ислямска република Иран, окупацията на части от Ливан и геноцида над палестинския народ.

След като през 2022 г. САЩ натиснаха финансовия ядрен бутон, като замразиха суверенните резерви на Руската федерация в противоречие с всякакви международни закони и правила, всички страни по света осъзнаха, че да държат златните си резерви във валути, над които нямат контрол, или златните си запаси извън територията на страната е твърде висок и неоправдан риск. Замразяването на руските валутни резерви беше отрезвяващ момент, който разтърси много централни банки и ги накара да преосмислят сигурността на притежанията си.

Наблюдава се ясна световна тенденция централните банки да връщат златните си активи у дома. Първа още през 2015 г. това направи Австрия, като прибра златото си от Лондон обратно във Виена. Само преди дни в един от най-престижните вестници – Financial Times, излезе дълъг материал, който описва безпокойствата на централните банки и посочва, че за последната една година Френската централна банка е изнесла 129 тона от трезорите на Федералния резерв в Ню Йорк и ги е прехвърлила обратно в Париж. Централната банка на Индия също е репатрирала повечето от златните си резерви, които са се намирали извън страната. По подобен начин са постъпили и страни като Нидерландия, Австрия и Германия. В тази група са още: Полша, Унгария, Румъния, Сърбия, Нигерия и Турция – всички държави, които са върнали част или целия си златен резерв обратно в столиците си.

На полското правителство обаче му отне повече от една година в преговори, докато получи собственото си злато обратно от англичаните. Пресният пример със страните от Залива, на които след затварянето на Ормузкия проток им се наложи да ползват златните си резерви поради невъзможността да продават свободно петрол и газ, показва, че в случай на криза една година е абсурдно дълъг срок. Точно затова мъдрите правителства държат златото си налично у дома, защото дава сигурно спасение в случай на криза. Видяхме, че държавният суверенитет е вече кух термин, който няма никакво значение, след като САЩ отвлякоха държавния глава на суверенна Венецуела. Но в нашия случай е по-важно и не бива да се забравя и незачитането на международните правила и правото на собственост от страна на Bank of England, които отказаха да върнат златото на венецуелската държава през 2019 г. Точно така! Те просто откраднаха 31 тона от венецуeлското злато на сегашна стойност 3,6 млрд. евро, и то все още се намира в Лондон. Разбира се, това не учудва никого за една нация, която е прочута с пиратите си на държавна служба.

Същата тази логика важи и за България. Притежаването на златото на физическа територия у нас би го предпазило от подобни външни рискове. Нетните покупки на злато от централни банки надхвърлят 1000 тона годишно след 2022 г., което потвърждава златото като фундаментален актив в резервите. Една от причините за този бум е именно стремежът към физическа сигурност. Това е особено валидно за България – страна, която днес няма контрол над валутата, която използва. Златото е особено ценено и от Европейската централна банка, която след приемането на страната ни в еврозоната през януари месец тази година освен хартиените фиатни пари, поиска и получи от Българската народна банка 66 хил. тройунции от нашето злато. Националната банка на България днес държи 62% от златния ни резерв в Лондон и твърденията, че златото ни ще е на разположение веднага, щом го поискаме, не издържат теста на реалността.

Макар съхранението в Лондон да носи някакви ползи, аргументите за репатриране стават все по-убедителни. Въпреки че ръководството на БНБ заявява, че златото се съхранява в Лондон, за да се търгува с него по-лесно, и то да се инвестира и да носи доход, съществуват притеснения относно прозрачността и физическото състояние на актива ни. Проблеми със златните резерви в Лондон са докладвани от страни като Русия и Съединените щати, а ВЪЗРАЖДАНЕ отдавна отправя призиви към управителя на БНБ да даде ясен отчет относно състоянието на златните ни резерви и тяхното местонахождение.

С влизането на България в еврозоната всички решения вече се взимат от Европейската централна банка, а не в София. В този смисъл няма никаква нужда България да държи златния си резерв в чужбина и особено това да е в страна извън Европейския съюз. ВЪЗРАЖДАНЕ настоява златният резерв да се прибере незабавно в трезорите на БНБ. Всякакви аргументи, че това злато носи някаква доходност, бледнеят пред рисковете от пълната му загуба. Във времена на турбулентност, return of capital става много по-важно от return on capital. Ако вземем под внимание рисковете от несигурност и конфликти, сигурността на капитала е много по-важна от някакви ефимерни доходности, ако се излага на сериозен риск главницата или възможността да я използваш точно тогава, когато тя ти е нужна. А ръководството на БНБ систематично се проваля и не заслужава доверието на обществото. Те валидираха отличните кредитни оценки дни преди фалита на една от най-големите банки в страната – КТБ. Те взеха само палиативни мерки срещу прекомерното жилищно кредитиране и не само не ограничиха, но и способстваха надуването на огромен кредитен балон в имотния сектор, чието спихване предстои съвсем скоро да видим, особено след новите идеи за данъчни промени на управляващите. Но най-вече те извършиха едно предателство, като ни набутаха насила в еврозоната – без анализ, без въобще да сме готови, на база на явно фалшиви данни. Днес всички ние виждаме и усещаме с джобовете си колко много лъжи изговориха те.

Ако не се вземат мерки да си приберем българското злато и се окаже, че от ВЪЗРАЖДАНЕ отново сме били прави в предупрежденията си и ние го загубим, ръководството на БНБ ще извърши най-голямата си грешка, равняваща се на ново национално предателство. Има максима, която гласи: „Притежаваш само това, което можеш да контролираш“, а над управляващите в Лондон българската държава няма контрол и е зависима единствено от тяхната добра воля.

От БНБ твърдят, че прибирането на златните резерви обратно в страната би дало лош сигнал за чуждите инвеститори. Ние не сме съгласни с това. Повлия ли връщането на собствените резерви на инвеститорите в Индия, Франция, Полша, Унгария, Австрия? Напротив, връщането на златото под контрола на държавата ще даде отличен сигнал – сигнал за край на колониалната зависимост, сигнал за възраждане на национално отговорната политика на София, защото ни е крайно време за възраждане. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)